Димитър Христов: Имот, който не носи доход, е пасив, а не актив
Близо една трета от жилищата в София остават необитавани, докато пазарът страда от недостиг на предлагане. Данните от последното преброяване показват, че 30,3% от жилищния фонд в столицата не се използва, въпреки че агенциите за недвижими имоти сигнализират за сериозен недостиг на имоти.
Димитър Христов, мениджър „Инвестиции и ново строителство“, разкри основните причини за този парадокс по време на инвестиционната конференция InvestPRO Conf 2025 година.
„Много често хората държат семейни имоти от сантиментална стойност, надявайки се някой ден някой да се върне и да живее в тях. Това нещо трябва да бъде променено. Когато имаме един актив, който за нас е пасив – не ни носи доходност, не ни носи пари – по-добре да го изкараме на пазара. Това ще донесе доходност на нас и нашето семейство“, заяви Христов пред bTV Бизнес Новините.
Защо собствениците задържат имотите си?
Според експерта, една от причините може да бъде проектозаконът от 2 декември 2024 година, който предвижда облагане с данък добавена стойност на продажбите на имоти в нови сгради. Въпреки това по-значителната причина е емоционалната привързаност на българите към имотите.
Друг сериозен фактор е очакването на собствениците за значително повишаване на цените след влизането на България в еврозоната, което кара много от тях да задържат имотите си извън пазара.
Христов предупреждава: „Очакванията са едно нещо, действителността е нещо коренно различно. Моят съвет е всеки, който инвестира в имот – било то с цел да продаде или отдаде под наем – да го правят съвсем осъзнато. Да имат готовност да преживеят сценарий, че техните прогнози ще останат грешни, така каквото и да се случи с пазара, техните инвестиционни намерения ще останат верни“.
Ролята на банковото финансиране
Според наблюденията на Димитър Христов, една трета от сделките с недвижими имоти в страната се финансират с ипотечен кредит. В София този процент е значително по-висок – около 62% от сделките се осъществяват с помощта на банково финансиране.
„Това, което би повлияло негативно на броя сделки и на цените е, ако банките започнат да финансират по-нисък процент и искат по-голямо самоучастие от купувачите“, обясни експертът, като допълни, че подобна промяна всъщност би била положителна за пазара.
„Позитивно е, защото това ще доведе до там, че хората ще си купуват имоти, когато могат да си го позволят и няма да влизат в сделки, които няма да могат да обслужват в бъдеще“, коментира Христов.
Националният статистически институт отчита, че данните от последното преброяване на населението от септември 2021 година показват сериозен дисбаланс между наличния жилищен фонд и реалното му използване, което поставя важни въпроси за ефективността на жилищната политика в страната.
