Днес затварят приема на кандидатури за Конституционния съд
Днес е последният ден, в който могат да бъдат подадени номинации за съдия в Конституционния съд на Република България, информира БГНЕС.
Освен за членове на КС, номинации се приемат и за председател, както и за четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Конституционният съд играе ключова роля в правовата държава и се състои от 12 съдии с мандат от 9 години. Формирането на съда следва специфичен принцип на баланс между институциите – една трета от съдиите се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а останалата една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд.
Високи изисквания към кандидатите
За членове на Конституционния съд могат да бъдат избирани или назначавани само български граждани без друго гражданство. Те трябва да отговарят на условията по член 147, алинея 3 от Конституцията – да са юристи с високи професионални и нравствени качества и да имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
Интересно е, че мандатът им не е ограничен с възрастова граница, но е фиксиран на 9 години, като повторно избиране на един и същи човек не е възможно. Съставът на съда се обновява периодично през три години от всяка квота. В началото на работата на съда, след изтичане на третата и шестата година, съставът се обновява чрез жребий.
Строги правила за несъвместимост
„Положението на член на съда е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняване на свободна, търговска или друга платена професионална дейност“, се посочва в разпоредбите за конституционния съд.
Конституционните съдии встъпват в длъжност от момента на полагане на клетва в присъствието на председателя на Народното събрание, президента и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Имунитет и отговорност
Съдиите от Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители и имат статут на председателя на Народното събрание. Срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване преди да е снет имунитетът им. Това може да стане само при наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, представени пред съда от главния прокурор.
История и значение
Създаването на Конституционен съд стана възможно след приемането на 12 юли 1991 година от Великото народно събрание на Конституция на Република България. Само месец след влизането ѝ в сила – на 16 август 1991 година е приет Законът за Конституционния съд, а на 3 октомври 1991 година е определен съставът на съда.
Българският Конституционен съд е независим орган, призован да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и указите на президента на Републиката. Неговите решения са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата.
Контролът обхваща не само издадените след Конституцията закони, но и тези, издадени преди нея – така нареченото „заварено право“. Важно е да се отбележи, че Конституционният съд не може да упражнява контрол по отношение решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията.
