Повечето хора познават покера от филмовото му представяне, където обикновено героите играят най-популярната разновидност на играта – Тексас Холдем. Всъщност покерът може да се играе в обширна палитра от варианти, които споделят общи елементи, но в някои случаи изискват коренно различни стратегически подходи. Въпреки че моделите на залагане и психологическите аспекти остават важни при разнообразието от видовете покер, всяка игра се отличава с уникални тактически съображения. Ето и малко повече за три от най-популярните, но и отличаващи се разновидности на покера – Тексас Холдем, 2-7 Трипъл Дроу и Бадуги.
Тексас Холдем
В Тексас Холдем – най-разпространеният покер вариант, печели играчът (или играчите), който състави най-добрата ръка от пет карти с помощта на две „лични“ карти и пет общи. Стратегическата сложност в този вариант идва най-вече от това, че общите картите се раздават поетапно, като всеки етап внася нова информация и съответно изисква промяна на игровия подход.
Позицията на играча спрямо останалите участници на масата също играе решаваща роля в Холдем, може би повече от който и да е друг вариант. Играчите, които действат последни, имат значително предимство, тъй като могат да вземат решения с пълна информация за действията на своите опоненти. Това води до наличието на различни стратегии спрямо позицията на играча, като обикновено те играят повече ръце и залагат по-агресивно при по-късни позиции. Макар и играчите да седят по първоначалните си места до края на сесията, техните игрови позиции се променят кръгово с всяко раздаване.
Изборът на ръце в Холдъм се фокусира силно върху картите, които предлагат добра комбинативност. Поредните карти и картите от една боя носят висока стойност, защото могат да направят силни комбинации в края на раздаването. Така наречените „премиум ръце“ и високите карти пък са ценни, защото могат да поддържат силата си в множество рундове на залагане. Мнозина са чували за роял флъш – именно това е и златната комбинация от карти в Холдъма, която се извисява над всички други. Тя е съставена от поредицата от пет карти от 10-A от една боя.
Наличието на общи карти означава, че играчите трябва постоянно да оценяват не само силата на собствената си ръка, но и потенциалните ръце, които опонентите им могат да държат. Това означава, че играчите трябва да са запознати с концепции като вероятности или обхват на ръцете (hand range), при което играчите вземат предвид целия спектър от ръце, които опонентите им може да имат, вместо да се опитват да гадаят за наличието на конкретна ръка.
2-7 Трипъл Дроу
2-7 Трипъл Дроу представлява пълна стратегическа промяна в сравнение с Холдем. В тази разновидност играчите се стремят да направят възможно най-ниската ръка от пет карти, като асата се броят за високи карти, а стрейтовете и флъшовете се водят нежелани ръце, тъй като са губещи. Най-добрата възможна ръка е 2-3-4-5-7 от смесени бои. Логиката е, че ако печелившата поредица беше от 2-6 то това би било стрейт, докато следващата най-ниска карта, която не прави стрейт е 7.
За разлика от Холдем, в Трипъл Дроу няма общи карти. Вместо това играчите получават три възможности за изхвърляне и теглене на нови карти. Това създава различен вид игра откъм информационен аспект – играчите трябва да следят изхвърлянията и да се опитат да разберат силата на ръцете на опонентите въз основа на техните модели на теглене. Силата на ръцете при различните покер варианти е удобно представена от PokerStars, така че да е достъпна за лесна справка, докато играчите разучават тези интересни покер игри.
Позицията остава важна и при 2-7 Трипъл Дроу. Късната позиция позволява на играчите да видят колко карти теглят опонентите им, преди да вземат собствено решение. Някой, който тегли по-малко карти, обикновено сигнализира за по-силна ръка, въпреки че умелите играчи могат понякога да блъфират, като „потупат“ дори и със слаби ръце. Потупването по масата е универсален знак в покера, че играчът не желае да предприеме действие (да вдигне залог или в случая с Трипъл Дроу – да хвърли и тегли карти).
Изборът на начална ръка се фокусира върху карти, които могат до доведат до силни ръце. Ръцете, които съдържат три или повече карти от 8 нагоре, обикновено са нежелани, тъй като предлагат твърде малко начини за подобряване до печеливша ръка. Затова и способността да се разчитат моделите на теглене на карти на опонентите и навременната корекция на собствената стратегия са решаващи.
Бадуги
При Бадуги играчите се стремят да направят възможно най-ниската ръка от четири карти, като всички карти трябва да са от различни цветове. Най-добрата възможна ръка е A-2-3-4 с всяка карта от различна боя.
Този вариант съчетава елементи от стратегиите при Холдем и Трипъл Дроу, но добавя и уникални аспекти. Изискването всички карти да са с различни бои създава любопитни решения при теглене – понякога играчите трябва да разделят силни ръце, за да се опитат да направят пълно бадуги (ръка от четири карти без чифтове, при която всички карти са от различни бои).
Позицията в Бадуги влияе върху стратегията подобно на Трипъл Дроу, но решенията за теглене са по-сложни. Играчите често са изправени пред избор между запазване на бадуги от три карти или теглене, за да направят перфектна ръка от четири карти. Тези решения зависят до голяма степен от тенденциите на противника и размера на стака (натрупаната сума от залози).
Началната селекция на ръце в Бадуги дава приоритет на ниските карти от различни цветове. Въпреки това, играчите трябва да балансират между желанието за ниски карти и необходимостта от разнообразие от цветове. Ръка като 2-3-4 от една и съща боя е почти безполезна, докато A-K-Q от различни бои може да се играе въпреки високите си стойности.
