Патриархът и главният мюфтия предлагат въвеждане на религиозно образование в училищата
Българският патриарх Даниил и главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи призоваха тази седмица за въвеждане на религията като редовен предмет в училище. Според тях това би помогнало в борбата срещу различните зависимости сред младите хора. Репортерът на NOVA Виктория Бояджиева потърси мнението на учениците в рубриката „Между редовете“.
Различни гледни точки
„Нямам точна дефиниция за Бог. По-скоро висшата форма на човека, който наставлява хората под себе си“, споделя осмокласничката Мила Гинкова.
Самуил Христов от 11 клас в Софийската семинария има по-различна гледна точка: „На тази ранна възраст го разбирам като мой баща. Постоянно ме пази от цялата похот, всички тези изкушения в света. Мисли за моето добро и никога няма да ме остави“.
Дебатът за религиозното образование
Мила Гинкова смята, че е важно децата да имат възможност да изучават различни религии и вярвания, но предупреждава за възможни конфликти със силно религиозни или нерелигиозни ученици и родители.
„Двама мои съученици казаха, че са повярвали, защото са търсили себе си. Пробвал съм да разбера начина на мислене на вярващите, но за мен е трудно“, споделя тя.
Училищният живот и вярата
Калоян Чешмеджиев от 8 клас в 51 Средно училище „Елисавета Багряна“ разказва за параклиса в тяхното училище: „Дори и не толкова религиозни деца преди някакви големи тестове и изпити ходят там да изпращат молитви за помощ“.
Справяне с предизвикателствата
Мила споделя за трудностите в училище: „Има хора, които в момента имат тотално различни вярвания от това, което е правилно за 14-годишни деца. Има хора, които не знаят как да се обърнат към някой с уважение. Има хора, които не знаят смисъла на думата лоялност. Мисля, че сме попаднали в много лошо време“.
За нея, когато се чувства изгубена, решението е да потърси професионална помощ: „Това е правилното нещо за мен. Докато бях в миналото ми училище, минах през много тъмен период. Бях човек, който аз не познавам като себе си. Правих неща, с които не се гордея, бях с хора, с чиято компания не се гордея“.
Вярата като път към промяната
Борис Чанчев от 8 клас разказва своя опит: „Религията е важна част от живота на един човек. И ако децата могат от по-ранна възраст да се свържат с Бог по такъв начин, смятам, че е много добра идея. Религията може да помогне на зависими хора. Например, бях в групичка с приятели, които в момента са пристрастени. Реших, че трябва да се променя, да се отделя от тях“.
Той споделя как поддържа връзката си с вярата: „Винаги със себе си нося една малка книга за Новия Завет. В началото има пасажи от Библията, които да четем когато се притесняваме, когато ни е страх. И в такива моменти обичам да си я отворя и да почета малко“.
Животът в Семинарията
Нино, дванадесетокласник в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“, разказва за своя път към вярата: „В живота си срещнах хора, които ме озадачиха с доброта. Това, че се запитах какво кара човек да постъпва по този начин, какво кара човек да върши добро, ме доведе до християнството“.
Самуил от 11 клас опровергава някои митове: „Не бих казал, че да учиш в Семинарията е консервативен начин на живот, тъй като изключително много се адаптираме към промените извън нея. Може би 50-60% от хората, които познаваме извън Семинарията са си изградили едно мнение, че религията ти промива мисленето. Тя допълва мисленето ти“.
Предизвикателства пред вярващите
По думите на Самуил, вярата не е гаранция срещу изкушенията: „Когато, както в моя случай, влезеш в дълбочина на вярата, това не е тотална стена пред всички изкушения. Даже обратно, много повече се засилват, тъй като тук сме отдалечени от тях и когато излезем, те изведнъж ще ни обградят“.
Нино добавя, че усеща пропаст между семинаристите и връстниците им извън училището, но въпреки това поддържа контакт с тях. Той потвърждава наличието на криза на ценностите сред подрастващите и признава, че дори в училище за свещеници има младежи, които понякога се отклоняват от правилния път.
Самуил заключава: „Ако се въведе предмет, свързан с вярата, тази агресия ще бъде потушена със сигурност. Вярата потушава злобата и дава спокойствие. Вярващият човек изпитва благодат, която му пречи и тотално го защитава от модерните опасни неща“.
