Не е случайно, че Радев е предложен за висока руска награда от генерала от СВР Леонид Решетников. Верен им е
Сега на въпроса – как според мен трябва да се реагира наевентуално участие в мироопазваща мисия:
Първо, преди да побързаме с „не“, за което винаги ще имаме време, (а „не“ е точно това, което Москва очаква), всяка уважаваща себе си държава би трябвало да поискаме конкретика – условия, параметри, рискове, ползи. На този етап няма никаква конкретика, за да можем изобщо да се произнесем.
Второ, аргументът „искаме мир, но само Украйна да прави жертви“ в крайна сметка означава искане на капитулацията ѝ. Като е толкова ербап Радев да го каже – „право куме в очи“. Както и титулярния атлантик и дважды герои Украины „генерал“ Пеевски. Не смеят – защото е и аморално и антиевропейско, ерго антибългарско.
Именно защото архитектурата на сигурността в Европа е под заплаха и в процес на търсене на новите си баланси, логичното поведение е вместо да чакаме САЩ да поемат, както до сега, големите разходи, а ние да минем „тънко“, всяка европейска държава, включително България, да оцени своя принос към мира и сигурността и да увеличи лептата си. Тарикатите свършиха.
С андрешковската теза „не ни бройте“ всъщност казваме, че не сме разбрали най-важното от посланието на Тръмп – няма безплатен обяд, особено що се отнася до сигурността. Ще трябва да платим своята част от сметката. И тази сметка включва сигурността на Украйна, защото – и тук дебело подчертавам – днес няма уравнение на европейската сигурност, което може да бъде решено без Украйна, без нейната боеспособна едномилионна армия.
Точка.
Цяла Европа заспа в 80-годишен мир, гарантиран отвън. Няма инстинкти, няма воля да се защитава сама.
Кой е този идиот, който си мисли, че ще минем „тънко“?
Алтернативата е да платим с тотално подчинение на Русия – което означава износ на благоденствие към Москва. И пак да повтаряме тъпите мантри с евтиния газ – нито евтин, нито сигурен, нито „братски“.
Защото това е бизнесът на Русия – дава „гаранции за сигурност“, но трябва да си плащаш здраво и никога да не си помислиш, че можеш да живееш по-добре от нея.
Трето, Радев всъщност казва, че България дори не мисли да обсъжда със съюзниците си заплахите пред колективната сигурност и да търси общи европейски решения. Радев ще търси да се договаря с Москва – пряко и лично. Дори само затова трябваше да замълчим и да изчакаме резултатите от срещите в Саудитска Арабия и европейската дискусия. И тогава да преценим.
Та, да попитам президента, който явно се е устремил към руската държавна награда – при какви обстоятелства България би изпълнила ангажиментите си по член 5 от НАТО при все по-вероятното нападение на Русия срещу държава членка на НАТО – примерно балтийските страни?
Отговорът е ясен: при Радев не съществува вариант, при който България да се ангажирала с военна помощ за страна членка, ако тя бъде нападната от Русия. Гарантирано.
Е, как тогава да очакваме, че другите ще ни защитят?
И затова, когато се самовъзвеличава като „боен“ генерал, без да е участвал в нито една битка, отбелязах, че той няма базисни инстинкти на истинските военни, които могат да водят в бой своите войници.
Истинските бойни генерали са в Украйна. Там е и истинският боен опит.
Тук има „генерали“ на бюро.
Илиян Василев
