Френският икономист предупреждава, че европейската отбрана трябва да включва стратегически партньорства с африканските държави
Нищо не е по-важно в днешния ден от изграждането на отбранителна Европа в условията на принудителен поход. Според Жак Атали, френски икономист и бивш първи ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие, това ще изисква от европейците да постигнат пълна автономия на ресурсите си за сигурност, значително повече оръжия, разработени и произведени в Европа, както и абсолютна координация на националните стратегии.
В своя анализ, публикуван от БГНЕС, Атали подчертава, че това не означава да се пренебрегват другите предизвикателства. Напротив – военната икономика трябва да ускори всички необходими реформи, ако не искаме в близко бъдеще да харчим много повече за защита на различни фронтове.
„Трябва да ускорим климатичния преход – потенциален източник на огромно насилие. И за да го направим, трябва да организираме със сила прехода от икономика на смъртта (всичко, което използва изкопаеми горива и промишлени храни) към икономика на живота (която включва секторите на сигурността и отбраната)„, посочва Атали.
Нови геополитически партньорства
Изправен пред постепенното оттегляне на американската подкрепа, Европейският съюз трябва да потърси нови съюзници. На първо място той трябва да укрепи връзките си с всички останали демокрации в света – от Великобритания и Украйна в Европа, през азиатските демокрации като Япония, Корея и Индия, до страните от Океания и Америка.
Особено внимание обаче Атали отделя на Африка като стратегически партньор, чието значение ще нараства в следващите десетилетия. Той посочва впечатляващи демографски факти – днес населението на Африка е три пъти по-голямо от това на Европейския съюз, а през 2040 година континентът ще има най-многобройното трудоспособно население в света. До 2050 година Африка ще наброява 2,5 милиарда жители, а в края на века там ще живеят 3,8 милиарда души.
„Не е нужно много усилие, за да разберем какво ще се случи в тези страни, когато огромните селски миграции превърнат много градове в мегаполиси с повече от десет милиона души по крайбрежията, все по-застрашени от последиците на глобалното затопляне„, предупреждава френският икономист.
Рискове от геополитическия вакуум
Според Атали е наложително европейците да не позволят на Китай, Русия и Иран да запълнят празнотата, оставена от постепенното оттегляне на американската помощ. Той посочва, че Пекин вече контролира повече от 100 африкански пристанища и се стреми да разшири влиянието си въпреки някои неуспехи. Москва, въпреки войната в Украйна, се стреми да укрепи позициите си в Нигер, Централноафриканската република и Либия. Иран пък развива връзки с нигерската хунта за доставки на уран и предоставя безпилотни самолети на суданските сили.
„Ако позволим това да се случи, един ден всичко това ще открие нов фронт за Европа в Африка„, предупреждава Атали.
Стратегии за сътрудничество с Африка
За да избегне тези рискове, Европа трябва да предприеме смела политика, която включва:
- Предлагане на по-справедлива търговска рамка, подкрепа за върховенството на закона, трансфер на технологии и помощ за индустриализацията на Африка.
- Подпомагане на масовото подобряване на селскостопанската производителност, за да се избегне задаващият се глад и да се забави миграцията от селските райони.
- Развитие на транспортната инфраструктура и търговията между африканските страни, като в момента само 17 процента от износа на континента е вътрешноафрикански.
- Сътрудничество с африкански партньори в областта на изкуствения интелект, образованието и здравеопазването, за да се осигури достъп до образование и основни грижи, които биха предотвратили радикализацията.
- Насърчаване на партньорства между африкански и европейски компании за изграждане на нови градове, разположени на безопасно разстояние от брега с оглед на повишаването на морското равнище.
- Разработване на коридор за транспортиране на суровини, енергия и данни между Африка и Европа, започвайки от Мароко.
- Стимулиране на сътрудничеството между африканските диаспори в Европа и техните страни на произход.
„Всичко това може да изглежда недостижимо. Не е така. И е жизненоважно за Европа. По-специално за нейната отбрана„, подчертава Атали.
Той завършва с важно предупреждение: „Военната икономика не трябва да се финансира с икономии от екологичния преход или от сътрудничеството със страните от Юга. В противен случай тези страни ще се превърнат в бомби със закъснител срещу нас. А ние няма да разполагаме със средства за отбрана на всички тези фронтове. Сътрудничеството с държавите от Юга е част от нашата защита. Нищо не е по-оправдано от това, което наричам алтруизъм в личен интерес: в наш жизнен интерес е да бъдем алтруисти.„
