ББР получава 4 милиарда лева, но механизмите за контрол остават неясни
Правителството подготвя безпрецедентно по своя мащаб увеличение на капитала на 11 държавни предприятия с общо 7,2 милиарда лева през 2025 година. Това става ясно от проектобюджета, който в момента се разглежда в Народното събрание. Най-големите суми са предвидени за Българската банка за развитие (ББР) – 4 милиарда лева, и Българския енергиен холдинг (БЕХ) – 2,75 милиарда лева, разкриват данни от Министерството на финансите.
Според официалната позиция на финансовото министерство, приоритет получават компании със стратегическо значение за енергетиката, здравеопазването и инфраструктурата. Същевременно обаче липсват публични оценки за ефективността на тези мащабни инвестиции.
Къде отиват парите на данъкоплатците?
Средствата за ББР са обосновани в Доклад за тригодишната стратегия на банката (2024-2026), където се посочва, че финансирането ще бъде насочено към стратегически сектори и подкрепа на малкия и среден бизнес.
„Това е дългосрочна инвестиция в икономическата устойчивост на страната,“ коментира управителят на банката Иван Гешев.
За БЕХ са предвидени 2,5 милиарда лева, които ще бъдат вложени в ПАВЕЦ „Чаира“ и модернизация на електропреносната мрежа – проекти, които са част от Националния план за възстановяване.
Министърът на земеделието Георги Тахов потвърди на 15 февруари 2025 година пред земеделската комисия, че „Напоителни системи“ ще получи 350 милиона лева годишно за рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура.
Спорни моменти и критики
Опозиционни партии и неправителствени организации поставят под въпрос прозрачността на процеса по подбор на предприятията, които ще получат финансиране.
„Защо точно тези компании получават приоритет?“ пита Спас Панчев от „Има такъв народ“.
В отговор финансовият министър Людмила Петкова заявява, че изборът е базиран на национални стратегии и приоритети.
Особено спорно изглежда отпускането на 250 милиона лева годишно за рекултивация на „Мини Марица-изток“. Макар това да е одобрено с Решение № 45/2024 на Народното събрание, Европейската комисия все още не е дала окончателно одобрение за тази държавна помощ.
Икономистът проф. Андрей Златанов отбелязва, че „вливанията в БЕХ са оправдани, но липсва ясна схема за възвръщаемост“. Същевременно данни от БНБ показват, че частните инвестиции в зелена енергетика през 2024 година са надхвърлили 1 милиард лева, което поставя под въпрос необходимостта от толкова мащабни държавни интервенции.
Финансови последици
Според прогнозите, държавният дълг ще нарасне от сегашните 58 милиарда лева до 64 милиарда лева през 2025 година, достигайки 33% от брутния вътрешен продукт на страната.
„Това е умерено ниво в сравнение с други страни от ЕС,“ смята проф. Златанов, но същевременно предупреждава за рисковете, свързани с покачващите се лихви по външните заеми.
Остава неизяснен и въпросът защо правителството не използва наличните 600 милиона евро от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, които биха могли да финансират част от планираните проекти.
Депутатите ще обсъждат проектобюджета през март, като ключов момент ще бъде позицията на Европейската комисия относно помощта за „Мини Марица-изток“. Ако Брюксел наложи вето, правителството ще трябва да преразпредели средствата.
