Бившите „братовчеди“ се отчуждават поради различни позиции за войната в Украйна
Политическите отношения между Чехия и Словакия, определяни като „братовчеди в културно отношение“, в момента са в най-лошото си състояние от десетилетия насам. Дори през 1993 година, когато Чехословакия се разпадна безкръвно на две независими държави, напрежението не е било толкова осезаемо, съобщава изданието „Политико“.
Причината за това се корени в промяната на външнополитическия курс, който словашкият премиер Роберт Фицо налага, преориентирайки Братислава от Запада към орбитата на Москва. Този завой и напълно противоположните гледни точки на двете страни относно войната на Русия в Украйна разпалиха горчива вражда, която все повече отдалечава бившите централноевропейски сънародници.
Прекратени съвместни заседания
Ситуацията достигна до там, че през март миналата година Прага прекрати десетилетната традиция на неформални съвместни заседания на кабинета с колегите си от Братислава, припомня „Политико“ в статия, озаглавена „Как чешко-словашките отношенията се влошиха, след като Фицо се обърна на Изток“.
Словашката страна реагира остро на това решение. „Съжаляваме, че чешките политици използват Словакия и проблемите, с които се занимаваме, за собствената си предизборна кампания и това трябва да приключи възможно най-скоро„, заяви пред „Политико“ Катарина Рот Неведалова, евродепутат от ляво-популистката партия „Смер“ на Фицо.
Публична размяна на реплики
Неотдавна враждата между чешкия премиер Петър Фиала и Роберт Фицо се пренесе в социалните мрежи, след като двамата лидери влязоха в задочен спор дали изобщо са провели разговор в рамките на срещата на върха на Европейския съюз на 3 февруари. Фиала твърди, че са разговаряли, докато Фицо категорично отрича това.
„На неофициалната среща на върха в Брюксел учтиво стиснах ръката на чешкия министър-председател П. Фиала. И ТОВА Е ВСИЧКО!„, написа Фицо във Фейсбук.
Фиала, обаче, продължи да поддържа своята версия: „Роберт Фицо в Брюксел сигурно е чул много добре какво му казвам, акустиката на мястото беше добра. Отидох при него и му казах да не напада чешките медии и политическата сцена. Той реагира на това и трябва да го запомни„, написа той във Фейсбук.
Корените на напрежението
Всъщност, обтягането на отношенията между Прага и Братислава започна преди около година, когато словашкият външен министър Юрай Бланар се срещна с руския си колега Сергей Лавров в Турция. Именно тази среща стана повод Прага да спре междуправителствените консултации.
В изявление, изпратено до британския вестник „Гардиън“, Бланар критикува „двойните стандарти“, подчертавайки, че някои други външни министри на страни членки на НАТО също са имали контакти с руския министър.
„Не може да се скрие, че има различия в мненията по няколко много важни въпроса. Смятаме, че срещата между словашкия външен министър и руския външен министър е проблематична„, коментира чешкият премиер Петър Фиала, цитиран от „Гардиън“.
„Следователно правителството не смята, че е уместно да се провеждат междуправителствени консултации с правителството на Словашката република в този момент.“
Немското издание „Зюддойче Цайтунг“ определя решението на Прага да преустанови обичайните консултации със словашкото правителство като „безпрецедентно“.
Взаимни обвинения
В последно време напрежението продължава да ескалира. Фицо обвинява чешки политици и медии, че се намесват във вътрешните работи на Словакия, за да дискредитират Андрей Бабиш, родения в Словакия лидер на чешката опозиционна партия „Действие на недоволните граждани“ (ДНГ/АNО), който вероятно ще наследи Фиала на поста министър-председател на Чехия след парламентарните избори през есента.
„Мога да открия десетки намеси на чешки политици във вътрешната политика на Словакия и също толкова нападки срещу министър-председателя на Словашката република, които се разпространяват в чешките медии като рак„, заяви Фицо пред журналисти. „Вие създавате образа на „внимавайте, Андрей Бабиш ще бъде същият като Роберт Фицо„.“
Тези обвинения предизвикаха остра реакция в Прага. „Обвинението на Роберт Фицо, че Чешката република се намесва във вътрешните работи на Словакия, е абсурдно. Освен ако словашкият министър-председател няма предвид как Андрей Бабиш го е подкрепял преди последните словашки избори„, написа Фиала в социалната мрежа „Екс“, придружавайки публикацията с емотикон с усмихващо се лице.
Различни геополитически посоки
По-рано този месец Фиала категорично изключи възможността за подновяване на съвместните заседания на кабинета, заявявайки, че те биха били „неуместни“ с оглед на „външнополитическите дейности на Словакия„.
„Ако някой критикува по-често Брюксел, отколкото Москва, със сигурност съм в правото си да кажа, че това не е в наш интерес, това не е правилната политика„, посочи Фиала по чешката телевизия.
Според анализа на „Политико“, колкото повече Словакия се насочва на изток при управлението на Фицо, толкова повече се влошават взаимните отношения между двете страни.
Чешката република продължава да бъде един от най-верните поддръжници на Украйна във войната ѝ с Русия, като е приела 385 000 украински бежанци (трета в това отношение държава в Европейския съюз) и е застанала начело на инициатива за закупуване на боеприпаси за Киев.
Това контрастира рязко със Словакия, където след избирането си за четвърти мандат през 2023 година, Фицо повтаря опорните точки на Москва и наскоро посети президента Владимир Путин в неуспешен опит да си осигури евтин руски газ, след като Киев отказа по-нататъшен транзит на горивото.
Фицо многократно е нападал Украйна, заявявайки, че „в Киев няма война“, и е заплашвал да спре трансграничния износ на електроенергия и да намали помощта за украинските бежанци в Словакия.
Исторически контекст
Политологът Петер Каньок обяснява, че настоящите отношения между двете страни трябва да се разглеждат в техния исторически контекст.
„Правителството на Фицо по същество е отражение на определени настроения, които винаги са съществували в Словакия„, казва той пред „Политико“. „От историята знаем, че словашкото население винаги е било по-проруски настроено, по-подозрително към Запада, отколкото чешкото.„
Според проучването на „Глобсек Трендс“ за 2024 година само 41% от словаците обвиняват Русия за започването на войната в Украйна, в сравнение с 68% от чехите.
Каньок определя отношението на правителството на Фицо като „типичен популизъм, при който се намира външен враг и той бива обвиняван за всичко„.
Възможно ли е отношенията да се подобрят?
Като се има предвид относителната им младост, демокрациите в Централна и Източна Европа остават нестабилни дори в основната си ориентация.
Андрей Бабиш, етнически словак, чиято партия АNО води в социологическите проучвания в Чехия от месеци, обеща да поднови неформалните срещи със Словакия, ако спечели изборите тази есен.
Фицо и Бабиш – и двамата бивши членове на Комунистическата партия на Чехословакия – винаги са поддържали приятелски отношения. Бабиш подкрепи както Фицо, така и политическия му съюзник, словашкия президент Петер Пелегрини, преди избирането им на поста съответно през 2023 и 2024 година, отбелязва „Политико“.
Ако Бабиш спечели вота през есента, Чехия скоро може да се присъедини към Словакия в нейната източна траектория, опасява се Фиала, и да добави още една страна към зараждащия се прокремълски блок в Централна Европа, който вече включва Словакия, Унгария и евентуално Австрия.
Този четиричленен блок вероятно ще има по-голямо влияние на равнище ЕС, отколкото ако страните действат самостоятелно, и напомня на Вишеградската група, която Бабиш заяви, че иска да възроди.
Създадена през 1991 година от тогавашните Чехословакия, Полша и Унгария с цел да се задълбочи регионалното сътрудничество, а по-късно и да се засили гласът на членовете ѝ в ЕС, Вишеградската група до голяма степен беше забравена на фона на сегашните дълбоки политически разделения между членовете ѝ.
„Вишеградската група работеше най-добре, когато министър-председателите се разбираха помежду си„, обясни Каньок. „Такъв беше случаят, когато Бабиш ръководеше чешкото правителство, когато Роберт Фицо беше в Словакия, когато [настоящият премиер] Виктор Орбан беше в Унгария и когато [бившият премиер] Матеуш Моравецки беше в Полша.„
Ако Бабиш се върне на власт, допълва Каньок, тези страни, с изключение на Полша, могат да започнат отново оттам, откъдето са спрели – със зловещи последици за европейското единство.
