Аз съм против референдумите, те се правят от образование хора, а българите не са
Някога бях на оня протест, в който запалиха партийния дом…
Тогава отнесох полицейска палка, но станах свидетел на нещо наистина странно – помня, че уж “подпалвачите” бяха долу, а пламна първо да кажем четвъртия етаж.
После вътре започнаха да влизат някакви странни хора и да излзат – кой с видео плеър, кой с луканка.
В резултат комунистите казаха, че там, в тоя огън, изгорели архивите и за това вече не можем да разкрием ченгетата…
Защо ви разказвам това? Заради случката днес на Раковска.
Когато нещо пламне, друго изчезва заради него.
В случая изчезва последната надежда за експертност, за дебат, за смислен разговор.
Сега ще кажа нещо скандално. Аз съм против референдумите.
Смятам, че референдум се прави сред образовани хора.
У нас хората не са образовани. Те жънат плодовете на 30 години чалга, мутри, зле измислена образователна система, турски сапунки, талончета за търкане, евтин алкохол и пропаганда.
Хора, които сами си прецѐнят и вярват на врачки повече, отколкото на медицина и наука не могат да решават бъдещето на страната си.
За мен е време не просто за преосмисляне на стратегията за издигане на родния интелект. Време е за нещо повече – за образователен ценз при упражняване на граждански права.
Последно – политиците имаха една единствена задача. Да обяснят за това евро. Ама експертно. Не емоционално, а експертно.
И не в София, а в малките населени места, в селата, в махалите.
Те не го направиха. Те се биеха – къде с думи, къде с плюнки.
В резултат тая история свърши с интифада…с яйца. Вероятно внос от гадния ЕС…
Ако спешно не се шибнем сами в главите, няма да стане.
И ключът е в образованието и в културата.
И в превръщането на политиката от бойно поле в място за експертност и стратегическо действие…
Венци Мицов
