Днес православният свят отбелязва големия Господски празник – Възнесение Христово. Българските християни наричат този празник Спасовден, което означава завършването на спасителното дело на Христос за човечеството чрез Неговото възнесение. Този ден служи и за имен ден на хората с името Спас и неговите производни и се чества като професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
На четиридесетия ден след възкресението си Христос многократно се явява на учениците си, като ги поучава и им обяснява Божието царство. При последната им среща той ги отвежда на Елеонския хълм, където се възкачва на небето, за да бъде с Бог Отец. Преди възнесението си Христос потвърждава обещанието за идването на Светия Дух, който ще просветли умовете и сърцата, и възлага на учениците си да разпространяват учението му.
Освен това денят се свързва с ритуали за плодородие и осигуряване на потомство, особено за бездетните жени по онова време. Растението Dictamnus albus играе ключова роля в тези ритуали, символизирайки надеждата и молитвата за плодородие.
Възнесение Христово, което се празнува четиридесет дни след Великден, отбелязва значимо събитие, при което Христос се възкачва на небето в присъствието на своите ученици. Този празник подчертава кулминацията на неговото възкресение и обещанието на Светия дух да ръководи неговите последователи.
