Ендокринолози: Диабетът в България се е утроил през последните 30 години

Публикувана 17.11.2022

През последните три десетилетия диабетът в България се е увеличил, като тенденцията по утрояване на пациентите ни доближава до заболеваемостта в Скандинавските страни, Канада, Англия, Америка – над 20 души на 100 000. Причината според експертите е  модерният начин на живот. „За мен на първо място е лошата храна, защото индустриализацията сама по себе си не е най-големият замърсител. Но химизацията като цяло е много голяма. Индустриалната, битова, лекарствена, хранителна химии влошават здравето“, коментира доц. Радка Савова от СБАЛ „Проф. д-р Иван Митев“. Тя бе лектор на X-та национална конференция „Ако не сега, кога?“, организирана от Националната асоциация на децата и младите хора с диабет. Влиянието на околната среда променя заболеваемостта при диабет тип 1 и при автоимунното заболяване. Препоръките на ендокринолозите са да се придържаме към начина на живот на нашите баби – чиста храна, вода, по-малко хранителна и лекарствена химия. 

Доц. Радка Савова представи изследвания, правени през последните 2 години и начерта тенденции за страната. Според нея обществото може много да работи по отношение на диабет тип 2, който се развива при затлъстелите деца. Той не може да се развие при подрастващи с нормално тегло, не е автоимунно заболяване. При него няма унищожаване на бета клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. За разлика от тип 1, който е зависим от инсулина. „Тип 2 е, когато децата направят високостепенно затлъстяване, особено когато във фамилията има диабетици – майка и/или баща със затлъстяване, диабет тип 2. Унаследяват се серия от гени, които предразполагат и към ядене, и към затлъстяване. Това става обикновено в пубертета, защото той се намесва с допълнителни контраинсуларни хормони, които определят развитието на децата“, обясни доц. Савова. Тя уточни, че тези хормони допълнително повишават кръвната захар. Затова първото лечение на тип 2 е да се намали теглото на пациента, дори и само с 5%. „При редуциране на теглото, намалената телесна маса се привежда в съответствие с капацитета на бета клетките, които произвеждат инсулин. Когато се постигне това равновесие, може да се премине само към диета и физическа активност“, посочи доц. Савова. Тя уточни, че диабетът е хронично нелечимо заболяване, но с редуциране на теглото и с физическа активност може години наред пациентът да не ползва допълнителни медикаменти. В България са регистрирани 164 затлъстели деца, които не са имали симптоми за диабет преди да завишат килограмите си. При тях е открит диабет тип 2, а при още десетина подрастващи е констатиран нарушен глюкозен толеранс и склонност да развият диабет, ако не редуцират теглото си.  

При пациентите с диабет тип 1 нещата са различни. При него движението не оказва влияние, но имунната система не може да разпознае свое от чуждо и атакува собствените си тъкани и органи. В България са регистрирани около 2000 деца с тип 1. За тях ендокринолозите препоръчват ползването на инсулинови помпи и сензори. Проучванията в страната сочат, че младежите след 14-та си година влошават контрола си, не само по хормонални причини, но и поради определен психологичен протест, характерен за тийнеджърите: „Остави ме на мира!“, „Аз си знам.“, „Не ме закачай! “. Това е тенденция в цял свят. „Много деца, като навършат 17 г., искат телата си чисти и сваляме помпите. Не се чувстват удобно, когато навлизат в сексуално активна възраст и ги махаме. Те са удобни за малките деца, защото предлагат много фино дозиране на инсулин до всяка десета или стотна от единицата, което има значение“, коментира доц. Савова. Според нея най-трудният период при диабетиците е между 18 и 25 години, когато младежите стават независими от възрастните и влошават контрола за прием на инсулин, при което бързо настъпват усложнения на заболяването. 

Ендокринолозите препоръчват да споделим опита на Германия, в която се извършва масов скрининг. При него се изследват антителата на децата или поне при рискови групи – в семейства, в които майката или бащата, братчето или сестричето са с диабет тип 1, и се очаква другото дете да има повишен риск. „Там се изследват антителата към панкреасната жлеза, следят се във времето и ако се появи не само едно, а второ антитяло, рискът детето да развие в следващите години диабет е 80%. Родителите трябва да наблюдават и при първите симптоми да го заведат на лекар, а не в последния момент в диабетна кома, на носилка, в интензивно отделение или в тежко състояние“, поясни доц. Савова. Според нея подобни изследвания могат да се правят на 2-3 години веднъж. Проучванията на учените показват, че когато детето е на година – година и половина може да се констатират първите антитела и дали прави диабет тип 1, особено ако е от рисков контингент. 

Изключително важно при подрастващите с диабет е обучението на семейството. „Това, което ги съветваме е сами да управляват диабета. Не трябва да има нито много високи, нито ниски нива на захар. Във всеки един момент те трябва да имат динамично поведение и да решават сами колко храна, колко инсулин да приемат, в зависимост от състоянието на детето, от апетита, от сезона, от средата – море, планина, болести, физически, оперативен или травматичен стрес…“, заяви доц. Савова.

От септември децата със захарен диабет тип 1 имат достъп до инсулинови помпи и сензори за продължително мониториране на нивото на кръвната захар. Процедурата бе облекчена след продължителна битка на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет и на родителите на деца с диабет.


Източник: GustoNews