Проф. Пламен Павлов / снимка: БНТ

Проф. Павлов: Черкезки нишанджия е застрелял Ботев

Публикувана 02.06.2021

Проф. Пламен Павлов е историк, роден през 1958 г. През 1982 г. завършва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, а от 1984 г. е преподавател там по история на Византия и балканските държави през периода IV-XV век. От 1992 г. е хоноруван преподавател във вузовете на Пловдив, Шумен, Варна. Редактор на научни издания, сценарист и консултант на документални филми. Автор и съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии.

Проф. Павлов определя Христо Ботев като "велик мъж, оценен от своите съвременници" и разбива клишираната представа, поднесена в учебниците на учениците за големия поет и революционер. В интервю за Standartnews.com той казва, че е крайно време да разберем, че тези хора са тръгнали да умират за България.

- Проф. Павлов, за Христо Ботев в училище се представя една лустросана или лакирана история. Какви са фактите, които не знаем за него?

- На учениците се натрапва някаква клиширана представа за Ботев, обагрена в патетични тонове. Това, което мога да кажа в защита на днешните учебници, е, че в тях тонът е умерен. Но именно от тях се получават тези клишета, които вършат добра работа на политиците, когато искат да се позоват на нечие дело. Иначе за Ботев може да се говори безкрайно. Но аз съм бил винаги против тези клишета, които го представят в една черно-бяла светлина и в патетични краски.

Както съм и против другата тенденция - да се търсят скандални подробности от биографията му, да се търсят някакви загадъчни външни сили, които влияят върху Ботев и другите ни национални герои. Имаме един наистина велик българин, който е оценен и от своите съвременници - да не забравяме, че това момче на 21 години само издава вестник - "Дума на българските емигранти".

Вестникът има едва пет броя, но от него се е интересувал изключително много и самият Васил Левски. Ботев следва най-добрите традиции на тогавашната журналистика и вестникът спира само поради липса на пари - това винаги е било ахилесовата пета на българското вестникарство. Ботев остава в нашата история като гениален поет, като вестникар, като войвода, като идеолог на революцията, но всичко това се намира в една особена динамика в живота му.

Ние не можем да гледаме по един и същи начин на Ботев по времето на 1869 година и през 1875-та или 1876-та. В това ветрило ние можем да видим едни младежки радикални идеи, които са близки до анархизма по времето, когато е бил в Русия, и един Ботев от 1875 година, когато той вече е бил улегнал човек, склонен на контакти с Великите сили. Човек, който се изявява вече като политик. Да не забравяме, че войводата на четата е нещо като политик, като държавен глава на тази единица от българи. А чисто военният командир е Никола Войновски - офицер.

- Каква е ролята на Ботев?

- Ние виждаме в четата Ботев именно като политик, като народен водач на тези над 200 момчета, които са тръгнали да мрат за България, но и като човек, който отстъпва военното ръководство на специалист в тази област. Това идва още от заветите на Раковски, на Левски - че войната е нещо много сериозно и че тя не може да се води с примитивни хайдушки, романтични средства.

Като организатор на четата Ботев също се проявява блестящо, той осигурява един малък бюджет, четата е екипирана и снабдена със сравнително модерно оръжие и достатъчно количество боеприпаси. На практика успехите в поантата на Априлското въстание, каквато се явява Ботевата чета, са именно тези на Милин камък от Ботевите четници, както и на Вола. На практика на Вола четата не е победена, а Ботев намира смъртта си от куршум, най-вероятно изпратен от черкезки стрелец.

- Има версии, че е бил застрелян от свои?

- Тези версии са изключително грозни и се опират на едно преднамерено четене на спомените на Никола Обретенов и на други. Авторите на подобни версии като че ли имат любима мечта да намерят данни убиецът на Ботев да е българин. Но непосредствено след това е било ясно, че това е дело на черкезки стрелец. Черкезите са специално обучени, те като съвременните снайперисти имат уменията да разпознават кой е лидерът и да застрелят него. Всъщност същите умения имат и хора от нашите чети.

В четата на Хаджи Димитър и Караджата, както и при Панайот Хитов и при Филип Тотю, има един такъв обучен специалист, който да умее да познае и убие водача. В онези години тези "снайперисти" се наричат нишанджии - от нишан, знак. Така че аз винаги съм заставал срещу спекулациите, че българин е убил Ботев. И то не защото е възможно да е имало спорове и конфликти в четата. Но няма нито едно доказателство, което да показва, че Ботев е бил убит от българин, от четник.

Освен това имаме заключение от една много голяма академична комисия през 1954 година, предимно от учени от БАН, която приема за лобно място на Ботев версията, която дава Никола Обретенов. Тази линия на търсене на виновни в Ботевата чета е продукт на следосвобожденската действителност, когато започват да упрекват Никола Обретенов в представяне на недостоверни факти. Да не забравяме, че той е бил един от най-близките приятели на Стефан Стамболов.

Какво по-лесно от това да ударим Стамболов, като ударим по приятеля му? По същия начин, за да бъде ударен Петко Каравелов, много щети понася покойният Любен Каравелов. Така че има една политизация, която я има и сега.  В същото време комисията от най-добрите специалисти препоръчва честванията на годишнината от смъртта на поета да бъдат на първи, а не на втори юни, съобразно корелацията между стария и новия календар. Тук имаме същото разминаване както при честването на паметта на Левски.

- Ботев е с много широко мислене и уникален поетически талант. Откъде черпи познания?

- Днес приемаме Ботев като един от върховете на нашата класика, но не бива да забравяме, че още в онези години всяко негово стихотворение се е чакало като топъл хляб, макар че грамотната част от населението е била малка. В неговата поезия има много силно влияние от народната песен, което се дължи основно на майка му, но малцина знаят, че някои от романтичните образи са взети от поезията на Раковски, от чието рождение тази година отбелязваме 200 години.

Неговата поезия е била много четена тогава. Но Ботев е един от първите наши интелектуалци, които надхвърлят чисто българските и балканските размери. Той е от хората, които мислят в световни измерения и това се вижда от неговата публицистика и начетеност. Вярно, че не е успял да завърши Одеската гимназия, напуснал я е поради военщината, която цари тогава в руските учебни заведения, но той се образова през целия си живот. Бил е слушател в Одеския университет, бил е в много добри отношения с проф. Григорович, който е бил един от най-добрите специалисти по славистика.

- Ботев е бил и учител.

- Това е нещо, което Ви моля да отбележите - режисьорът Максим Генчев в момента прави филм за Ботев и той интуитивно открива една същностна истина за поета. Мечтата на Христо Ботев е да бъде учител. Той е много силно повлиян от баща си Ботьо Петков и е учителствал в Задунаевка, както и в някои градове в Румъния, като последният е Букурещ, където е най-престижното българско училище за емигрантите ни. Именно там среща Венета.

Това, което Максим е доловил, е много ценно. Мечтата на Ботев е да бъде учител, но по неволя той трябва да бъде политик и революционер, но тази неволя е общата неволя на целия български народ. Тези хора са тръгнали да умират за България, не са тръгнали на пикник или на екскурзия, и това е крайно време да го разберем. И България в този момент влиза в световните новини с две неща - Баташкото клане, описано от Макгахан и други, и превземането на "Радецки". 

Източник: Standartnews.com