Проф. Андрей Пантев

Проф. Андрей Пантев: Трети март е начало на нашето доказване пред света

Публикувана 03.03.2021

„Днес заменихме една зависимост с друга – много по-голяма и повсеместна“

„Войната на Русия за освобождението на България беше най-честната война в историята на европейския XIX век“

„Мегаломанията на македонците само свидетелства, че те са истински българи“

 Трети март – празник на Освобождението ни. Професоре*, какво е за България този ден, какво се случва всъщност на Трети март?

– Това е едно завръщане на нашата средновековна държава, на нашето книжовно великолепие и начало на нашето прибързано доказване пред очите на света. Защото основната причина преди това да не се обръща внимание на националноосвободителното движение на българите беше идеята, че те не са готови за самостоятелен държавен живот. Едно от малкото истински чудеса в нашата модерна история беше, че доказахме точно обратното.

– Заслужаваме ли обаче този празник? Преди дни публикувахме документи, показващи, че на този ден и до 1944 г. властващите – от Фердинанд и Борис III до Цанков и Филов, са предвождали всенародните тържества с благодарност към руските воини и нашите опълченци. А днес се намира група хора, която оплюва празника, обявява го за окупация, не за освобождение, включително иска да сменяме националния празник.

– Ние го заслужаваме, а тези, които бъркат понятието благодарност с понятието раболепие, не го заслужават. Няма нищо по-благородно от това да изразиш благодарност. Има много такива случаи в европейската и американската история, когато се изразява благодарност – примерно на Франция, че подкрепя американската независимост. Което не означава, че трябва да платим това със зависимост. Трети март е върхът на нашите усилия за свобода и фактически тази война беше най-честната война, особената война в историята на целия европейски XIX век.

Тук има хора, които са готови да кажат, че трицифрените по брой паметници на руските воини у нас са едва ли не построени и финансирани по заповед от Коминтерна. Било е благодарност, която е очевидна, и няма сериозен историк по света, който да не признава значимостта на руското оръжие за българското освобождение. Даже има двама историка от хърватски произход – Барбара и Чарлз Йелавич, които казват, че действията на Русия са ръководени от, цитирам, чист идеализъм. Дори и да не е точно така, несъмнено е, че с този си акт Русия извърши велика европейска мисия, която другите нямаше да осъществят. Те в най-добрия случай щяха да ни направят едно чудесно погребение.

– Напоследък и друга теза се насажда – че свободата била извоювана от нашите опълченци. Без Русия можеше ли да бъде победена Турция и да постигнем свобода?

– Искам да попитам Джон Смит ли командва опълчението ни или Николай Столетов? Разбира се, че има подвиг на опълченците ни, може би след Плевен една от най-важните битки е тази на Шипка. Но без войната, без указа на руския император и без руската армия нямаше изобщо да има такова сражение като при Шипка, каквото нямаше и по време на Априлското въстание.

– Нашите държавници много обичат на тези празници да говорят високопарни слова за свободата, включително за Левски. Обаче днес свободни ли сме?

– Тези чествания около Левски бяха обида към паметта му, по моите преценки и възприятия. Толкова механизирано, толкова фалшиво, толкова декларативно!

Трябва някой от Народното събрание да ни каже кой и какво е Левски? Тези годишнини вече стават причина, от една страна, за фанфаронско „откриване“ на нови тайни, на нови факти, от друга страна – папагалско повтаряне на всичко онова, което е казано. Като че ли допреди десет години нямаше изследователи на Левски, нямаше поредица за документалното наследство на Левски; като че ли нямаше толкова проникновени книги, статии, сесии и прочее. Сега започнаха да откриват Левски с едно парвенюшко внушение, че досега никой не е знаел нищо за него.

Величието на Левски е не в тази площадна показност. Неговото величие е в това, че не е искал такива хайдушки, кръчмарски изяви, а полека, тайно, както казва поетът, да се изгради организация, каквато е комитетската система, която е изцяло заслуга на неговия организационен гений.

– Като питам дали сме свободни…

– Свободни сме, доколкото имаме уж държава, флаг, парламент, химн, институции, но за всички е очевидно, че много малка част от решенията се взимат в България – поне във външнополитическо отношение, другото е диктувано отвън. Свободата не е нещо, което трябва да бъде експонирано като постижение, а което се доказва всеки ден с живота на една държава. В това отношение можем да кажем, че всякакви проекти за паметници на Левски може да бъдат лансирани и осъществени, но най-големият паметник на България е да бъде не самоцелно независима, а независима по волята на българския народ. Този израз – „български национален интерес“, е доста пошъл. Нито един, включително и Левски, не е загивал с порива „да живее българският национален интерес“. Загивали са за идеали. Част от тези идеали, колкото и минимална да е тя, са осъществени в самото създаване на българската държава.

– Защо е това слагачество към големите сили?

– Това е безсмъртна част от нашия национален характер. Не сме само героичен народ, ние сме и подмазвачески народ. И това прониква в особено ярка степен в съвременните десетилетия. Още когато видях първия митинг, грандиозния митинг на СДС на Орлов мост, и видях там посланика на САЩ, ми стана ясно за какво става дума. От една подчиненост, която беше в много по-малка степен, тръгнахме към друга, която е в много по-голяма степен и е повсеместна.

– Берлинският договор заличи Санстефанския мирен договор и създаде нашата рана - Македония. Как ще се развият сложните ни отношения с Република Северна Македония сега?

– Ще ти кажа – история не може да се краде. Само този, който не познава баща си, може да се обиди от израза „кучи син“. Тази идея да ни крадат историята е нелепа. Нека си я крадат, ние знаем кои са баща ни и майка ни. Това показва комплексарска недостатъчност. Никой не е крал от френската или от ирландската история. По-добре е да се разделим като приятели, отколкото като взаимно дръвчещи се съседи. Мегаломанията на македонците само свидетелства, че те са истински българи.

Източник: Клуб „24 май“

*Проф. Андрей Пантев e роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, област Видин. Произхожда от учителско семейство. Двамата му родители са учители, а той самият е вече трето поколение учител. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва „История“ в Софийския държавен университет, където се дипломира през 1961 г.

Пантев работи в историческия музей във Видин през 1962–1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийския университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.

От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. – за професор в Историческия факултет на Софийския университет.

През 1982–1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.

Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“.

Андрей Пантев е депутат в 39-то, 40-то Народно събрание и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.

През март 2008 е един от „100 български интелектуалци“ подписали открито писмо срещу признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия. В писмото се говори за сърбите като за „братя по кръв и вяра“ и завършва с въпроса „Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?“

На 14 юли 2009 г. той ръководи първото заседание на 41 Народно събрание, за избиране на председател на парламента.

Андрей Пантев е автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски; около 40 книги. Съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

През 2002 г. Андрей Пантев получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.