Жозе Родригеш душ Сантуш се завръща с книга първа от дилогията „Любовницата на губернатора“

Публикувана 27.11.2020

С книга първа от дилогията „Любовницата на губернатора“ Жозе Родригеш душ Сантуш се завръща при българските си читатели.

Вълнуваща история за война и любов, базирана на реални лица и събития ще бъде в книжарниците на  1 декември. 

За книгата 

Генерал Артур Тейшейра пристига в Макао, за да поеме поста на губернатор в малката португалска колония на брега на Южнокитайско море. На управника му предстои не само бързо да възприеме неписаните правила на общуване в местната странна смесица от китайска и португалска култура. Той ще трябва и да опази суверенитета на колонията и безопасността на населението й в задаващите се смутни времена.

След като атакува Пърл Харбър и нахлува в Хонконг, японската армия поставя под обсада Макао, за да възпрепятства доставките на храна за Китай. Скоро вълни от бежанци заливат колонията, недостигът на провизии води до масов глад, а японците затягат хватката си. С помощта на адютанта си Тавареш и директора на Службата по финансово-икономически въпроси – Жорже Лобо, губернаторът се опитва да поддържа неутралитета на страната си във войната. Бъдещето на Макао зависи от отношенията му с полковник Сава и Тейшейра хитро поддържа дружески отношения с него. А когато съзира сред наложниците на японеца една красива синеока китайка, сърцето на губернатора се изпълва с чувства, които правят мисията му още по-трудна.  

За автора

Водещ на централните новини, военен репортер, бестселъров автор и университетски преподавател, Жозе Родригеш душ Сантуш се нарежда сред най-популярните и уважавани личности в Португалия.  

Той става известен като писател с романа „Кодекс 632“, който се превръща в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 г. в Португалия.  

С „Божията формула“ Сантуш се утвърждава като водещо име в съвременния европейски интелектуален трилър. По покана на издателство „Хермес“ и във връзка с премиерата на българското издание на романа, авторът гостува в страната ни. Големият читателски и медиен интерес към книгите му става причина и за последвалите още две посещения на португалеца. Те са свързани с публикуването на други два негови романа: „Седмият печат“ и „Последната тайна“.  

Жозе Родригеш душ Сантуш за фактите и фикцията в „Героичната арка“ 

Годините, в които сте живели в Макао, бяха ли достатъчни, за да опишете достоверно атмосферата в книгата, или трябваше да се върнете там и да направите проучване? 

Разбира се, фактът, че съм живял в Макао, беше от решаващо значение за мен, за да мога да предам духа на мястото през онези дни. Живях в Макао между 1979 и 1983 г. и тогава градът беше много различен от днешния – не само със своята архитектура, но и със социалната, културната и политическата си среда.  

В книгата използвам доста исторически източници, както обикновено правя. Също така използвах информация от стари книги и вестници, интервюирах хора от онова време. Не беше необходимо да пътувам до Макао специално за това, но се възползвах от посещението на местен литературен фестивал. Посетих някои от местата, където се развива действието в романа. Сред тях беше Грандхотелът, който през 1940 г. е бил най-високата сграда в Португалската империя и е частично окупиран от японците през Втората световна война. 

Вие записахте видео за книгата, в което говорите на кантонски език (един от основните езици от китайската езикова група). Имахте ли нужда от помощ, или все още помните толкова добре кантонския? 

Получих помощ. Спомням си някои неща, разбира се, но това не е достатъчно. Освен това със сигурност някои интонации са погрешни. Кантонският е много фин в това отношение. 

Колко дни ви отне написването на книгата? За кое отделихте повече време – за проучването или за самото писане? 

Не знам как да преброя часовете или дните за създаване на книгата. Всъщност няма значение. Знам само, че това беше тежка задача, но тъй като обичам темата, не го усетих като работа. За мен беше чисто удоволствие. 

Книгата е написана толкова реалистично, че за читателя е невъзможно да раздели фактите от фикцията. За вас, като автор, ясно ли е това разделяне? 

Почти всичко, което съм написал, се е случило. Схватките на остров Лапа, конфронтацията на португалската полиция и японските военни. Художествена измислица е историята за любовницата на португалския губернатор, както и любовта между рускинята и Лобо, но дори и те не са съвсем измислени. Все пак колко португалски губернатори не са имали китайски любовници? Колко руски балерини не са се забъркали с португалски мъже? Жорже Лобо не беше ли женкар? Така че дори художествената измислица в книгата не е точно измислица и в нея има доза истина.  

Вашето писане, поне в повечето глави от романа, представя миниистории, които постоянно се преплитат – като в телевизионен сериал. Смятате ли, че може да се направи сериал, базиран на вашата книга, или подобно нещо дори не ви минава през ума, когато пишете? 

Всичките ми романи са много визуални. Това, което правя, е като холивудска продукция, само че с думи. Читателят се превръща в режисьор и създава филм в ума си. Реализацията на филм или телевизионен сериал зависи от интереса на продуцент и финансирането. 

Смятате ли да се върнете в Макао в някой от своите бъдещи романи? 

За момента не смятам да го правя. Пиша за това, което ме вълнува в момента. Ако някога ми се прииска да пиша отново за Макао, защо не?

Източник: GustoNews