Празничен камбанен звън възвести 150-та годишнина на Българската екзархия

Публикувана 28.02.2020

Празничен камбанен звън след благодарствен молебен, отслужен в храм „Света Богородица“, възвести 150-та годишнина от основаването на Българската екзархия.

На молебена присъстваха кметът Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, областният управител Дани Каназирева, представители на Пловдивския граждански клуб - инициатор на честването.

Тържественото отбелязване на кръглата годишнина в Пловдив продължава тази вечер с документална изложба „150 години Българска Екзархия“. Начало на събитието ще даде музикалният поздрав на Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ с диригент Милка Толедова и музикален съпровод Юлия Петрова. В музикалната програма ще участват Христина Венчева –сопрано и Филип Маджаров-пиано. Началото е в 18 часа в Културен център „Тракарт“.

На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност.

Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.

Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско владичество екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I. Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища.

Източник: GustoNews