Матей Матеев гостува с „Ябълката…и след това” в галерия Резонанс

Публикувана 07.02.2020

Галерия „Резонанс” представя Матей Матеев в изложбата му „Ябълката…и след това”. Официално тя ще бъде открита на 14 февруари от 18.00 часа. 

Матей Матеев завършва Художествена Академия, София през 1975 г., специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов. Живее и работи в град Пловдив. Член на СБХ и Дружеството на пловдивските и бургаските художници. Работи живопис. От 1976 г. има 45 самостоятелни изложби в България и чужбина. Участва в общи национални и международни изложби. Организатор и консултант на над 40 общински международни пленери в гр. Пловдив. Организира първия частен пленер през 1990 г., чрез фирма „Неспо“ Пловдив, а от 1998 г. – пленери с галерия „Бараците“, Пловдив. От 2004 г. до 2017 г. е председател на Управителния съвет на най-старото пловдивско читалище „Възраждане“.  От 2017 г. е член на УС на „Пловдив 2019“. Член на Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“. Основател на първия международен симпозиум по живопис „Пловдив от твореца сътворен“ към Ротари клуба, 2013 г. От 2015 г. е удостоен  с почетното звание „Следовник на Народните будители“. От април 2016 г. е дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). От 2017 г. организира младежки пленер по живопис „Творецът“ към Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“. През 2019 г. организира пленер по живопис в Медицински университет – Пловдив. 

АКСИНИЯ ДЖУРОВА ЗА МАТЕЙ МАТЕЕВ:

„Един от яростните и известни съвременни експресионисти на своето поколение Матей Матеев – Матю, ще открие изложба ЯБЪЛКАТА…И СЛЕД ТОВА в галерия Резонанс. Роден в Кюстендил, но бързо се вписал в духа на класическата пловдивска бохема още през 80-те години на ХХ век.  Сигурна съм, че тази изложба няма да мине тихо и ще предизвика коментари, вариращи в двата крайни полюса – на приемане и отхвърляне. И това е така, не само заради експресивния и ярък стил на Матю, но и поради това, че той се опитва да прибави към известния роман на френския писател Ги Бештел „Четирите жени на Бога. Блудницата, вещицата, светицата и наивницата“ (Издателство Изток –Запад, 2016) и още нещо. Неговите мащабни женски фигури върху зебло запълват цялото пространство на картината и ни гледат в упор, без свян, в своята голота и похот. Чрез избрания зрелищен ракурс, с неприкритата на места гротеска, без никакво притеснение от страна на художника, дали ще се харесат или не, те са свалили маските на фалшивия морал и са станали съучастници в психотеатъра на греха и човешките страсти. Така те излизат извън рамките на „четирите жени на Бога“ с опустошителната ярост, с която влизаш в „играта живот“. Известно е, че в източнохристиянското изкуство иконографията на жената въплъщава белезите на непорочност и святост, за разлика от католическото изкуство, където тя е изобразявана в своята божественост и грешност. Жените на Матей Матеев се изправят пред нас в цялата си голота, без свян и комплекси за своя пол, те са хищници и жертви, разпънати между Ада и Рая, доброто и злото, най-низшите и най-възвишените страсти, качени на пиедестал и паднали от него… със и без ореол. Те са далеч от „вечната, извънвременна богиня на живота“, както ни я представяше Дечко Узунов, извън мъченицата и светицата, въплътени в образа на Мадоната. Те са просто такива, каквото е времето, в което живеем, разпънати между изява и потиснатост, прикритост и разголена откровеност, примирение и скръб. „

Проф. Аксиния Джурова, учен, изкуствовед, председател на фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, специалист по история на изкуството, филологията и кодикологията, член-кореспондент на БАН.

Източник: GustoNews