Сретение и Петльовден е!

Публикувана 02.02.2020

Сретение Господне е днес - един от 12-те големи християнски празника и един от четирите посветени на Божията майка. "Сретение" означава "среща" и на него се чества четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.

В българските вярвания денят се нарича също Зимна Богородица, Вълча богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.

Втори февруари е и уникален български празник, имащ изцяло езически корени, известен като Ихтима, Петловден ( в Котел и селата наоколо), Петеларовден, Петелковден (в село Падина, Варненско), Свети Черна (в селата Деветак, Железник...- заради черния цвят на жертвената птица).

Общото в повечето наименования произхожда от основната обредна практика: жертвоприношението на петел. 

Обичаят повелява петелът да бъде заколен на къщния праг от юноша, „петелар”, на около 15-16 години, който не е имал сексуална връзка. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщата. С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите. Главата на петела, обърната на изток, се слага на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се запазват. С тях кадят болни и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват т.нар. "колуни", вид знамена. Самият петел трябва да се свари цял, а след това от месото му може да се приготви гозба.

Жените и майките в къщата месят и кравайчета, правят баница и/ли зелник, като част от петела и кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд, за здравето на момиченцата, се колят ярки (млади кокошки). В Странджанския край все още жените колят черен петел за здравето на децата, без значение от техния пол. Според местните вярвания Свети Евтим, честван именно на 2 февруари, предпазва от детски паралич и епилепсия.

Някои свързват 2 февруари и с кръвния данък, с взимането на младенци за еничари. Легендата разказва за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отказва да даде сина си на турците и заявява, че по-скоро сама ще заколи детето си, камо ли то да стане еничарин. През нощта майката скрива детенцето си извън селото. После заколва петел на прага на къщата и навсякъде опръсква с кръвта му. На сутринта турците били стъписани от жестоката майчина постъпка и оттогава не стъпвали в село Еркеч за събиране на кръвен данък.

По материали на Hera.bg, снимка: didanov.blog.bg

Източник: GustoNews