Владимир Висоцки / снимка: Интернет

Русофили посвещават Ден на Висоцки

Публикувана 24.01.2020 10:21

Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД, Движение на русофили „Петко войвода”, НД "Русофили" и Съюз русофили България, посвещават утрешния съботен ден на Висоцки.

Тържеството е по повод 82-та годишнина от рождението на незабравимия поет, артист, музикант и приятел на България - Владимир Висоцки.

То ще се проведе на 25 януари, събота от 11:00 ч. до 13:00 ч. в сградата на ул. „Иван Вазов” 25, до бившата „Берьозка”.

*Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 година в Москва.един от най-известните бардове в Съветския съюз.

След като умира, в личния му архив баща му и третата му съпруга - Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. Официалната версия за смъртта му е сърдечен удар.

Умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове, като Булат Окуджава и Юрий Визбор, пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието заслужил артист, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм за него.

В интервю за радио Свободна Европа известният руски режисьор Юри Любимов си спомня:

„И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти!“. Тази картина обиколи света...

*биографичната информация в текста е от Уикипедия.

Източник: GustoNews