Токови удари за малко не провалиха честването на Освобождението на Пловдив

Публикувана 16.01.2020 12:02

Няколко прекъсвания на тока в озвучителната апаратура за малко не провалиха тържественото  отбелязване на 142-та годишнина от Освобождението на Пловдив. Поклонението се състоя рано тази сутрин пред бюст-паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина, в близост до централната сграда на EVN.

„Изобщо не се изненадвам, че токът прекъсва. Случва се по няколко пъти на ден, особено сутрин. Рестартираме компютрите постоянно и постоянно включваме климатиците.”, коментира поредния гаф с тока гражданин, живеещ наблизо и дошъл пред паметника на капитан Бураго с бели хризантеми в ръка. Пожела да остане анонимен.

Пред гранитния бюст-паметник на Освободителя, венци и цветя бяха положени от името на кмета Здравко Димитров, областния управител Дани Каназирева, председателя на Общинския съвет в Пловдив, началника на гарнизон Пловдив, на почетните консулства под тепетата, на политически партии, неправителствени организации, граждани.

Във военната церемония участваха Военен духов оркестър, представителен взвод и комитет „Родолюбие“. Актьорът Петър Тосков бе водещ на официалното честване. Слово по повод 142-та годишнина от Освобождението на Пловдив произнесе доц. д-р Петър Ненков, военен историк, преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) – Пловдив. Без да чете и без помощни листи пред себе си, той припомни битката за Пловдив в историята на Руско-турската война 1877 – 1878.

„Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. „Съборна” под тържествения звън на камбаните по Трихълмието.

Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора „Ташкапия” 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността „Остромила”. Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков.

На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив – най-големия български град, стопанско и духовно средище на българските земи. Българите в Пловдив показват своята политическа зрялост и поемат управлението на града.” – каза в словото си доц. Ненков.

Автор: Огняна Генева