Честито Рождество Христово!

Публикувана 25.12.2019

Празникът Рождество Христово се отбелязва на 25 декември. Тази дата съвсем не е случайна. Това е денят на зимното слънцестоене – денят с най-дългата нощ, след която денят започва да расте. На тази дата в древност езичниците празнували Денят на непобедимото слънце (Dies Invicti Solis).

Християните приели тази дата за празнуване на Христовото Рождество с цел да противодействат на езическата традиция, като дадат пример за почитане на истинското Слънце на правдата – Христос.

Коледа е преди всичко празник на светлината – и духовна и физическа. Всички символи, свързани с празника принципно водят началото си от библейския разказ за Рождество Христово, така както е отразен в Свещ. Писание на Новия Завет. Божествената защита, на която се е радвало св. семейство - Йосиф и св. Дева Мария, намира отражение и в коледната украса на християнските домове. Звездата, която се поставя на върха на елхата символизира звездата, изгряла над Витлеем, когато се родил Божественият Младенец Иисус. Извитата захарна пръчица, която често се вижда сред украшенията по елхата, напомня за гегата на пастирите, които първи са се удостоили да чуят радостната вест за Христовото раждане. Коледният венец е напомняне за короната от тръни, която по-късно била поставена на главата на Спасителя и напомняне за Неговата жертва за спасението на човечеството. Коледните песни са също неотменима част от коледния празник. Те напомнят за песента на ангелския хор, който прославил Бога и донесъл вест за мир между човека и Бога. Известни са много коледарски песни, чиято тематика е свързана с празника и с прославата на Богомладенеца, Когото народът нарича „млада Бога”. Камбанките са определено християнски символ и са свързани с разпространяването на благата вест, като техният звън е предназначен да прикани вярващите да дойдат и да се поклонят на Бога. Те са посредник между небето и земята, между хората и Бога. Запалената свещ е също неизменна част от християнската традиция. Тя напомня за светлината, която Христос донесъл на земята, за да разпръсне езическото невежество.

Обичаят на Коледа да се посещават домовете на близки и приятели води началото си от призива към пастирите да разпростанят навред вестта за раждането на Спасителя.

Обичайните за Коледа подаръци, които хората си разменят водят началото си от даровете, които мъдреците принесли на Младенеца Христос. Тези дарове били злато, лаван и смирна.

Трапезата е имала винаги една и също символично значение в християнството. Тя винаги е напомняне за трапезата, която е приготвена за нас в Царството Божие, и където ни очаква духовно наслаждение в присъствието на Христос. Неизменно на трапезата най-главно място заемат хлябът и виното – елементите, които съставляват св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови, които приемаме във вид на хляб и вино. Те са духовната храна, така нужна на човека, за да придобие безсмъртие и вечен живот.

Традиционната трапеза на Бъдни вечер е постна, тъй като с нея завършва 40-дневния Рождественски пост. По стар български обичай ястията са нечетен брой – 5,7,9 и т.н – пита, варено жито, ошав, фасул и т.н. Макар и постни тези ястия са празнични, вкусни и питателни, приготвени от сръчните ръце на българката. На трапезата присъстват в натурален вид и традиционните плодове, които ражда земята ни – ябълки, круши, дюли, орехи, грозде, царевица и т.н. Всичко, което ражда земята се предлага на Бога за благословение и се освещава с молитва, която традиционно се произнася от главата на семейството (най-възрастният мъж в къщата). По примера на Христос и Неговото крайно смирение, коледната трапезата се постила на земята. Поднесените ястия се кадят с тамян, прочита се молитва, с която започва празничната вечеря. Към полунощ по традиция във всяка християнска къща влизат коледарите – по примера на пастирите, те разнасят благата вест за Христовото раждане, пеят коледни песни и изричат благословии за дома и стопаните му.

В българската коледна традиция са залегнали много символи и обичаи с подчертан магически характер, имащи допирни точки повече с езичеството, отколкото с християнството. Бъдникът (дъбово или крушово дърво), което гори цяла нощ, се явява предмет на гадаене – ако гори буйно и пръска много искри, годината ще е плодородна и здрава. Чесънът на трапезата се счита, че премахва уроки, магии и болести. На прекадяването на трапезата също се гледало като на ритуал, който премахва злите духове. Хлябът, т.нар. боговица, се приготвял по необичаен начин – с т.нар. „мълчана вода”, като била украсявана с фигурки от тесто, символизиращи богатия урожай – с житни класове, слънце, птици, домашни животни и пр.

Източник: GustoNews