Джон Стрелеки идва в края на август с „Кафене на края на света“

Публикувана 21.08.2019 08:46

В последната седмица на август, на 27-ми (вторник), излиза от печат романът на Джон Стрелеки „Кафене на края на света“.

Книгата с необикновена история за смисъла на живота е преведена на над 34 езика и от нея са продадени над 2 милиона екземпляра.

В момента се работи по филмовата й адаптация, която се очаква през 2020 година.

За книгата

В началото на отпуска си Джон попада в задръстване на магистралата и докато търси обиколен маршрут, се изгубва. Внезапно от океана на мрака изплува спасителна светлина – улична лампа, която осветява алеята към крайпътно кафене с необикновеното име „Защо си тук“. Чудатостите обаче не свършват дотук. В допълнение към храната и напитките, менюто на заведението включва три въпроса, върху които посетителите да размишляват, докато очакват поръчката си:

Защо си тук?

Страхуваш ли се от смъртта?

Изпитваш ли удовлетворение от живота?

Тази вечер Джон не само ще се наслади на вкусна храна, но и ще получи това, за което копнее душата му – духовно преобразяване. Той ще преосмисли представата си за смисъла на живота благодарение на ценните уроци от рекламен мениджър, сърфисти на крайбрежието на Коста Рика и... една зелена морска костенурка.

Джон Стрелеки публикува книгата си сам през 2012 г. и оттогава са продадени над 2 милиона копия от нея в цял свят. През 2015, 2016 и 2017 г. е на първо  място по продажби в категория нехудожествена литература в Германия. Днес книгата е преведена на над 34 езика и се работи по филмовата й адаптация, която се очаква да излезе през 2020 г.

Отзиви за „Кафене на края на света“

Смислено и задълбочено... Космически наръчник за живот. / Орландо Сентинел

Задава важни въпроси за смисъла на живота и за нашата роля в него като личности. / Пъблишърс Уикли

Четиво, пълно с прозрения и вдъхновение... Изключителни главни герои! / Найтс енд Уикендс Бук Ривю

Вълнуваща, мотивираща, просветляваща, вдъхновяваща... Разкрива отговорите на най-значимите житейски въпроси. / Лайфстайл Мегазин

За автора

След едно повратно житейско събитие на трийсет и три годишна възраст, Джон Стрелеки се вдъхновява да разкаже историята за „Кафене на края на света“. Преди това той нито е учил творческо писане, нито има опит като писател.

Година след публикуването й – благодарение на подкрепата от страна на читателите, книгата се разпространява по цялото земно кълбо, вдъхновявайки хора от всички континенти, включително Антарктида. Превръща се в бестселър №1 и е преведена на трийсет и четири езика. Оттогава насам Джон Стрелеки е написал и други книги, в това число „Завръщане в кафенето на края на света“, „Житейското сафари“, „Най-важните пет неща в живота“, „Най-важните пет неща в живота – продължение“ и „Аха! Мигове на прозрения“. Освен това е съавтор на книгата „Как да бъдем богати и щастливи“.

Чрез своите книги и чрез изявите си в телевизията и радиото Джон Стрелеки успява да предаде посланията си на милиони хора, като ги вдъхновява сами да вземат решения за своя живот. Заедно с имена като Опра Уинфри, Тони Робинс и Дийпак Чопра, той е смятан за един от стоте най-влиятелни хора на мисълта в областта на лидерството и личностното развитие.

Заповядайте в „Кафене на края на света“!

Понякога, когато най-малко очакваш, а може би и когато най-силно се нуждаеш от това, се оказваш на ново място с нови хора и научаваш нови неща. Тъкмо това се случи с мен в една късна вечер на мрачен и безлюден път. Погледнато в ретроспекция, положението ми в онзи момент символизираше житейската ситуация, в която се намирах. Както бях изгубен на пътя, така бях изгубен и в живота – не бях сигурен нито къде точно отивам, нито защо се движа в тази посока.

Бях си взел едноседмичен отпуск. Целта ми беше да се махна от всичко, свързано с работата ми. Не че самата тя беше чак толкова ужасяваща. Да, имаше си и своите неприятни аспекти, разбира се. Но по-важното беше, че през повечето дни се улавях да се питам дали в живота няма и нещо повече от това да прекарваш десет-дванайсет часа на ден в тясна кабинка. Чиято главна цел е евентуално повишение, за да работиш оттам нататък по дванайсет-четиринайсет часа в офис.

През годините в гимназията се подготвях за колежа. В колежа се подготвях за света на труда. Оттогава насам бях прекарал времето си в изкачване по йерархичната стълбица на компанията, за която работех. Но сега бях започнал да се питам дали хората, които бяха спомогнали за насочването ми в тази посока, просто не бяха повтаряли думите на някого, който ги беше повтарял някога на тях.

Не че съветът им беше чак толкова лош, разбира се, но и не беше особено удовлетворителен. Имах чувството, че разменям живота си за пари, и тази сделка не ми изглеждаше особено изгодна. Тъкмо в това объркано състояние на духа аз най-неочаквано се озовах в кафенето „Защо си тук“.

Когато разказвам тази история на разни хора, коментарите им обикновено варират от „мистично“ до „прилича на „Зоната на здрача“. Второто е препратка към стар телевизионен сериал, в който героите се озовават на места, които първоначално изглеждат напълно нормални, но впоследствие се оказват не съвсем такива. Понякога за кратки моменти се улавям да се питам дали преживяното тогава от мен е било реално. В подобни мигове вадя от чекмеджето на бюрото си менюто, което ми беше дала Кейси, и чета надписа върху него. Тези няколко реда ми казват колко реално е всичко от онази нощ.

Нито веднъж не се опитах да се върна назад, за да намеря отново кафенето. Някаква частица от мен предпочита да вярва, че независимо колко реална е била вечерта, дори и да отида на същото място, където някога бях открил това заведение, то вече няма да е там: защото единствената причина да го открия в онзи момент, в онази нощ, е, че аз самият съм имал потребност да го открия – и това е единствената причина за съществуването му.

Може би някой ден ще се опитам да се върна. И може би в някоя късна вечер отново ще се озова пред него. Тогава ще вляза вътре и ще разкажа на Кейси, Майк и Ан (ако е там) как онази нощ промени живота ми. Как техните въпроси бяха довели до мисли и прозрения отвъд всичко, което до онзи момент бих могъл да си представя.

Кой знае? Може да прекарам тази нощ с някого другиго, който също като мен някога се е загубил и е попаднал в кафене „Защо“.

А може би просто ще напиша книга за преживяното. И тя ще бъде част от моя принос към истинската същност на кафенето.

Източник: GustoNews