Джейми Кат Калън: Всички ние сме малко французи, когато става въпрос за любов и романтика
Публикувана 06.08.2019 14:06
Джейми Кат Калън разкрива основните съставки на френската рецепта за наслада от живота в новата си книга "Французойките не спят сами". Под знака на ИК „Хермес” тя идва в книжарниците на 13 август. Преводът на изданието е на Дафина Янева-Китанова.
Джейми Кат Калън е американска писателка. От дете тя е очарована от мистериозния чар и изисканост на французите. Научава много за техния начин на живот и мироглед от баба си, която е французойка. Именно тя я вдъхновява да замине за Париж, където се среща с много жени и мъже, взема десетки интервюта, усъвършенства езика си и събира достатъчно материал, за да напише няколко книги, сред които са „Бонжур, щастие!“, „Французойките не спят сами“, „Парижката школа по чар“ и др.
Джейми списва и лайфстайл рубрики в популярни списания.
За себе си твърди, че е безнадежден романтик и обича всичко френско.
В книгите си пишете за френския начин на живот и най-вече за французойките. Кои са най-големите разлики, които откривате между жените във Франция и жените в другите държави?
Французойките живеят за настоящия момент. И на мен много ми допада идеята, че щастието е точно пред нас – в простичките, ежедневни моменти. Ние само трябва да отворим очи, за да го видим. Освен това французите не смятат, че „времето е пари“. За тях времето си е време и ако решиш, може да го прекараш, пиейки кафе в продължение на часове.
Друго интересно нещо, което забелязвам у жените във Франция, е, че те нямат дума за „флиртуване“, защото за тях да водиш мили разговори със забавни и умни закачки, е начин на живот. Това е типично поведение, независимо дали си в магазина, поздравяваш съседа или водиш преговори. И според мен така животът носи много повече наслада.
А какво обичате най-много във Франция?
Мистериозността. Мисля, че тайните градини са добра метафора за Франция. Влизаш в един парк и той е прекрасен. Има симпатични жълти и червени цветя и наситенозелена трева. Но когато завиеш зад ъгъла, виждаш малка пътечка, която те отвежда до фонтан с красива скулптура, а зад него съзираш интересна беседка... Връзката ми с Франция е именно такава – не спира да ме изненадва, а тайните й ме държат вечно очарована и безкрайно заинтригувана.
Кой или какво ви оказваше най-силно влияние през годините?
Ами Париж, разбира се! Докато растях, баба ми, която е с френско-американски произход, ми разказваше много за Франция, за френската кухня, градинарството и колко са важни правилната стойка и умението да танцуваш. Прекарах едно лято в нейния дом и това промени живота ми завинаги. Следобедите често заспивах на дивана в хола и се събуждах пред картина на „Мулен Руж“, мислейки си: „Ех, един ден ще го посетя!“.
В средата на 70-те години живях една година в Париж, след като завърших колеж, следващото ми посещение беше чак през 2005 г. Но и до днес намирам огромно вдъхновение в този град.
Другото мое вдъхновение е съпругът ми. Той е толкова различен от мен – спокоен, тих, здраво стъпил на земята. И от него винаги научавам нещо ново.
Разкажете ни нещо, което хората не знаят за вас.
Мога да свиря на концертина. Немного добре, но все пак умея. И обожавам да танцувам.
Кога разбрахте, че искате да станете писател?
Винаги съм обичала да пиша и от малка знаех, че ще бъда писател. Когато бях на шест-седем години, започнах да пиша кратки стихчета и писма на майка ми. Тя имаше здравословен проблем и исках да я зарадвам по някакъв начин. Мисля, че затова продължавам да пиша – за да окуражавам и вдъхновявам жените днес.
Имате ли някакви ритуали, преди да започнете да пишете?
Обикновено мързелувам, разсейвам се и си губя времето. Разглеждам фейсбук, проверявам си хороскопа, имейла... Докато в един момент започна да се чувствам виновна и решавам да отворя документа и да започна да пиша. Първо едно изречение, след това второ – и изведнъж се оказва, че са отлетели няколко часа в писане.
Какъв съвет бихте дали на автори, които тепърва започват кариерата си?
Открийте своя уникален глас, но не спирайте да четете книги, които резонират с вас. Тайната на писателския ви път се крие вътре във вас. Запитайте се какво кара сърцето ви да препуска по-бързо. Именно там трябва да вложите енергията си.
Баща ми винаги казваше: „Забавлявай се!“. И макар че може да звучи като нещо много простичко, именно този съвет ме е водил винаги. Преди да започна нов проект, се питам: „Това ще бъде ли забавно?“. И ако усетя, че съм развълнувана, че пулсът ми се забързва и се чувствам заинтригувана, знам, че наистина ще е забавно, и това е достатъчно да кажа: „Да!“.
Кой е най-важният урок, който сте научили досега?
Научих се да си давам време, да не бързам и да се наслаждавам на пътуването.
8 малки хитринки от „Французойките не спят сами“
http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=68363&FCID=FC2ce7d2999cb3fe8ad86bdae5448048c7
- Мъжете започват да губят интерес, когато разберат, че притежават една жена. Тайната на французойката е в това, че нейният мъж знае, че може да я загуби във всеки един момент.
- Когато мислите като французойка, за любовта няма възраст. Любовта и сексът, привлекателността и красотата не са запазени само за младите.
- Умът е непреходен. Красотата повяхва. Но умът ще ви поддържа красиви, без значение на колко години сте.
- Ако вярвате, че сте красива, вие сте красива. Това е проста промяна в мисленето, защото, след като веднъж повярвате, че сте красива, вие се грижите по-добре за себе си.
- Върнете си правото да бъдете жена, поддавайки се на настроения, капризи и емоции. Животът е много по-забавен, когато не се опитвате да действате уравновесено през цялото време!
- Най-важното в една връзка е да запазите личността си, да живеете своя живот, а не живота на съпруга си.
- Любовта е ритуал, на който трябва да се насладиш бавно – точно както се наслаждаваме на добрата храна.
- Всички ние сме малко французи, когато става въпрос за любов и романтика. Това е така, защото френската култура е култура на женственост и красота, така че с право принадлежи на всички жени по света.
