Славчо Атанасов: Стадион „Пловдив“ – отново много шум за нищо

Публикувана 19.07.2018

Не мога да съм равнодушен, когато става въпрос за стадион „Пловдив“. Дишал съм праха на трибуните му още като дете, преживял съм там исторически за пловдивския и за българския футбол мачове. Това не се забравя, няма как да съм равнодушен. Не са равнодушни и повечето пловдивчани. От тях настойчиво получавам един и същ въпрос на всяка моя приемна: „Кога най-сетне стадион „Пловдив“ ще бъде завършен?“

Не съм безразличен към съдбата на стадиона и защото, като кмет на Пловдив дадох битка с две правителства, за да върнем собствеността му обратно на общината. Реновирането на стадион „Пловдив“ трябва да е въпрос на чест за всеки ангажиран със спорта под тепетата. Особено и най-вече за общината. Нямам никакви съмнения. Въпреки това, виждам едно смущаващо несъответствие в поведението на градската управа. Малко факти от настоящата 2018 година:

На 31 януари кметът Тотев отрязва драстично предвидените 624 000 лева за проектиране и обследване на стадиона на едва 24 000 лева.

На 7 май общината отпуска  800 000 лева, но не за стадион „Пловдив“, а отново за спортна зала „Колодрума“. Този път ще се прави пасарелка за 200 000 към отсрещния търговски център (който не е общински, а частен) и за пореден път ще се разширява паркингът на залата, сега с още 600 000 лева. Всъщност, всеки пловдивчанин, който минава от там, знае, че и сегашният паркинг винаги си е празен. Но очевидно трябва да е празен, но още по-голям.

И последен факт от близките дни. Нова огромна сума отива към „Колодрума“. Общината е обявила обществена поръчка за 700 000 лева за подмяна на чисто новото осветление вътре в залата. Какво му е на сегашното и защо е поръчано и платено, без да върши работа, не е ясно.

От посочените действия и суми става ясно, че през 2018 година градската управа мисли единствено как да вложи пари в спортна зала „Колодрума“, независимо че цената й отдавна надхвърли 60 милиона лева, а АДФИ и спецпрокуратурата нищят разходването на парите по този „египетски“ строеж. И изведнъж ставаме свидетели на чудо. Общинската администрация изненадващо се сеща за стадион „Пловдив“ и дава грандиозна пресконференция по темата. Това не го разбирам. За два мандата не си забил нито един пирон на този обект, не си направил абсолютно нищо за съживяването му.

Напротив, с лека ръка и на инат бе отхвърлена предложената от премиера Борисов финансова помощ от държавата в размер на 20 млн., която просто трябваше да бъде гласувана от ОбС - Пловдив, за да бъде получена. Вместо това общински съветник от мнозинството на г-н Тотев без всякакви финансови разчети, хей-така, от трибуната на ОбС предложи абсурдните 156 млн.лв. Това втрещи целият парламент. И защо? Защото друг беше свършил работата на администрацията и беше убедил премиера, че стадионът е важен за Пловдив и в него има бъдеще. Такова поведение е напълно неразбираемо.

Както не е ясно и защо точно сега отново се вдига шум около стадиона, при положение, че в бюджета си общината не е предвидила нито лев за каквито и да било дейности по съоръжението, с изключението на онези орязани в началото на годината 24 хиляди за обследване. Когато се говори за ремонти, но няма предвидени средства за тях, това са си просто празни приказки, без извинение. Тук е мястото да припомня, че по време на моето управление беше направено цялостно обследване от специалисти на ВИАС – огромен документ от 417 страници, с който се каза, че стадион „Пловдив“ е годен за експлоатация след съответното реновиране. Това обследване в момента трупа прах в архивите на общината.

Тъжно е, че последните 8 години са изгубени именно в празнословие, стадионът се руши, а Пловдив няма спортното съоръжение, за което всички мечтаят. Не, не е „Колодрума“. Пловдивчани си искат Голямата къща. Трудно ми е, обаче, да си представя как може да се преодолее такъв огромен дисбаланс – над 60 милиона за една очевидно несполучлива и безполезна зала и едва 24 хиляди за обследване на стадион „Пловдив“. А с тези 60 милиона стадионът можеше да се реновира поне два пъти. Гледайки елементарните факти, се питам, как сега да повярваме в добрите намерения?     

Източник: GustoNews