Кирил Велчев: Проектът ЕСК 2019 ще е успешен

Публикувана 29.04.2018 10:24

Кирил Велчев има богат административен опит в управлението на културата в Пловдив. Участва активно при създаването на политики в тази сфера, културната стратегия на града до 2024 година. От 2013-а работи в Дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Пловдив. Главен организатор е и на Международен фолклорен фестивал. Водеща е ролята му в инициативите за популяризиране на "Капана" като единствения артквартал в България. Участва активно в развитието на културния календар на града и в привличането на нови публики и нови събития. Велчев е хореограф и режисьор по образование.

- Как ще коментирате сесията на Общинския съвет? Кажете защо все пак закъсняхте с отчета си?

- Факт е, че закъсняхме с представянето на отчетите си по бюджета. Но това не бива да се тълкува като непрозрачност или като някаква предубеденост. Фондацията работи по всички правила и финансови инструменти, с които работят институциите в държавата, но не трябва да се забравя, че този проект има своите специфики. Подготвяйки бюджета, отделихме и много време за консултации с колегите от общината, за да изготвим един наистина подробен и ясен бюджет. И той стана факт. Въпросите по него са много именно и затова.

Постарахме се да отбележим в него всички дейности, по които работим. Трябва да е ясно, че казусът с държавната помощ още не е напълно ясен за aдминистрацията и това също ни забави. Казус с тримесечното ни отчитане смятам, че вече няма да има. В решението на Общинския съвет беше записано и не по-малко от веднъж на три месеца, следователно оттук нататък ние сме подготвени да предоставяме на принципала си и по-чести справки.

Паралелно с това подготвяхме най-тежкия последен мониторинг за Брюксел. От него ще стане ясно дали ще ни присъдят 1,5 млн. евро награда, която ще се даде на града. Трябваше да сме безупречни, защото няма поправителна сесия. Убеден съм, че в края на месеца, когато стане ясна оценката, усилията ни ще получат положителна гражданска оценка. Нашата задача е не само да направим програмата за годината на титлата, а да оставим наследство за града със събития, които ще продължат и след нас.

- Да, обаче това някак става ясно постфактум. Какво следва оттук нататък?

- Общинският съвет е в правото си да изисква от нас. Напълно ги разбирам, ала и ви уверявам, че няма повод за притеснение. Лично съм провел десетки срещи и телефонни разговори с общински съветници и представители на групите в Общинския съвет. Ако трябва, ще се виждаме ежедневно.

По повод последната сесия и възникналите въпроси вече подготвяме график за срещи с общинските съветници, за да разгледаме с тях заедно и подробно програмата. Никой не иска да има каквито и да било неясноти по проекта. Важно е проектът да не се политизира и всички да са участвали със своя опит и експертиза. На този етап никоя помощ не ни е излишна.

Екипът вече е почти денонощно на работа. Това няма как е да е видимо и не е необходимо, но текущо 27 души (колкото сме в момента като екип) работят върху стартирали 300 проекта. Не делим проектите на малки и големи. Всеки принос е важен за успеха. Почти 100 читалища - не само от града, но и региона, стартират дейностите си, като класирането приключи преди месец. А паралелно с това се подписват и договори, и стартират дейности. Финансистите най-добре биха ме разбрали какъв обем от работа е това.

- А какво ще кажете за програмата?

- 1100 организации са кандидатствали до момента към програмата ни. Не вярвам да има проект или инициатива в България в момента, към който целенасочено да е проявен интерес от толкова организации. Това са хора, които са писали концепции, бюджети, събирали са се да обединяват най-добри си идеи. Това е ресурс не само за града ни, но и за държавата. Всички те са били разгледани, оценявани от различните журита, водена е кореспонденция с тях. Ами не е ли това и една от най-важните задачи на проекта - да мотивира, да катализира процеси за възход на културата? Последното ни проучване показва, че 60% от хората в страната са чували за Европейска столица на културата и Пловдив. Това е търсен ефект и продължаваме да работим здраво в тази посока.

Програмата ни сигурно ще надхвърли 200 страници. И то с ясните до момента проекти. А очакваме още поне 50 нови проекта и то без тези, които все още не са пристигнали от отворените покани за японско съдържание, от другите градове кандидати и евентуално от последната покана, която ще отправим до месец. 

Подготовката е бягане на дълго разстояние. Спечелихме на 5 септември 2014 г. и на същата дата след 4 години ще покажем официалната програма. И се надяваме да успеем, защото нямаме никакво време. Синхронизиране на дати, събития, места за тези събития, общи визии, индивидуална работа с всички тези партньори. Това даже е една съвсем малка част от това, което ни предстои. Тепърва идва и съществената част по откриващото събитие, другите две големи събития през лятото и есента.

Последните две години сме организирали осем отворени покани. Това е огромна работа, защото изисква прецизност и методика. Да включиш т.нар. недискриминационни критерии, да дадеш поле за изява на максимален брой участници, да им дадеш посока в синхрон с идеите от книгата, с която града ни спечели през 2014-а.

- А какъв е коментарът Ви за бюджета, който беше пренасочен за гласуване за друга сесия?

- Бюджетът е едната страна на един по цялостен процес, включващ  планирането на всичките ни дейности за оставащите месеци до 2019-а. Ще се съобразим със забележките от последната сесия и ще обсъдим отново подробно с управителния ни съвет перата по него.

Очевидно ще разгледаме отново възможностите и необходимостта за наем на склад в Тютюневия град, въпреки че с този акт компенсираме някои обективни предпоставки,  заложени в апликационната книга. Имахме за основна идея там да пренасочим събития, за да изпълним в най-голяма степен заложените. Мястото е избрано неслучайно, тъй като проектът за Тютюневия град е ключов в заложените през 2014 година. Нямаме на този етап друг вариант, освен да си партнираме с някои от собствениците на складове. Предоставена ни бе възможност и ние решихме да не я подминаваме, а да се възползваме от нея. Това ще е един от начините да пренасочим хора и културни прояви към мястото, като дадем възможност на партньори и артисти да осъществят проектите и събитията си там. Не е тайна за никого, че в Пловдив е проблем и сега намирането и ползването на пространства за културни прояви. Нека имаме още едно такова място!

Навлизаме и в годината на маркетинга и рекламата, както се казва. Вече е необходимо да се увеличат разходите по видимостта на проекта на национално и международно ниво. Това е записано и в комуникационната стратегия от самата книга през 2014-а. Не са посочени подробно инструментите за това реализиране, но тъй като времето напредва, а ние не сме културна столица с голям бюджет,  предвиждаме разходи само за най-ефективните канали за комуникация. В ерата на визуалните технологии, разбира се, ще разчитаме най-вече на тези канали. Леките формати, т.нар. риалити предавания, продуктови позиционирания, специални заставки в телевизионните продукции биха ни дали най-голяма сигурност и измерим ефект върху различните аудитории. А ние търсим точно този ефект - всички да разберат за Пловдив и то през погледа на пловдивчанина. Смятаме, че този подход ще е успешен.

- А ще бъде ли успешен Пловдив като Европейска столица на културата?

- Няма да спра да повтарям, че проектът ни ще е успешен. Предвид факта и че хората питат и това ги вълнува и все има нещо неясно. Това също е успех. Ние сме длъжни да обясняваме какво правим, как го правим и какъв ще е ефектът. Хората на Пловдив са тези, които ще направят първата столица на културата в България успешна. Като доброволци, като участници с идеи, статисти във филми или кинопродукции, спонсори или партньори - всички са добре дошли и за всеки има място в тази инициатива. Това е смисълът й!

Източник: Марица