Вера Аврионова: Бих подарила лично рисунка на Федерер
Публикувана 15.04.2018
Изложба, озаглавена "Отпечатъци 2" открива на 8 май авторът й Вера Аврионова. С рисунките си тя събира "отпечатъците" на известни лица от България и света. Официалното откриване на експозицията ще бъде от 18.00 часа в в библиотеката на НЧ "Съвременник-1986" - Пловдив, ж.р. Тракия, блок 140.
Този информационен повод ме срещна с Вера Аврионова – родена в Пловдив и учила тук, секретар на читалище, 30-годишна. Мярнах рисунките й в Интернет. И предизвикваха удивлението ми. Първо представи на пловдивчани народните будители, през януари показа изложбата си "Отпечатъци" с 23 портрета на известни личности, а сега отново ще изненада публиката с познати лица от нашето съвремие. Уговорихме да се видим. Без особени очаквания се запътих към срещата ни, която породи следващия разговор. Пред себе си имах ведра млада жена, с живи очи, с усет и хъс за живот, интелигентна, открита, добронамерена, талантлива. Тръгнах си заредена от енергията й, че сами си правим света около нас – и дома, и работата, и държавата си…
Вера, откъде започна всичко, как усети таланта си да рисуваш?
Рисувам от около 3 години. Стана случайно. Докато говорих по телефона, си драсках на един лист и така се получи. Първоначално започнах да копирам вече готови изображения, търсих си картинки на известни личности в Интернет – малко по-стилизирани, след това започнах да рисувам по черно-бели снимки. В общи линии следвам сенките – тъмните и светлите петна очертавам и тях запълвам.
Тази техника на рисуване как се нарича?
Честно казано, нямам никаква представа. Незнам и като как да я намеря. Но всъщност, разхождайки се из Брюксел в една затънтена уличка, видях на една огромна витрина едно така нарисувано лице. Това означава, че не съм откривател, но и незнам как се нарича това, което правя. Аз започнах първо с химикал, след това с тънкописци, сега вече с перманентен маркер, особено за по-големите изображения, защото по-плътно запълва. Първите ми опити бяха плахи, постепенно започнах да усъвършенствам техниката, изображенията и дори да получавам разни поръчки да рисувам. Нарисувах доста приятели, доста известни личности. Известните личности „събрах” в изложбата "Отпечатъци 2", която ще открия на 8 май в читалище "Съвременник-1986" в ж.к. Тракия.
Един от тези известни личности е Григор Димитров, който получи твоя рисунка като подарък. Как я прие?
Аз не присъствах, когато са му я предали. Доколкото разбрах много се е зарадвал и я е взел със себе си, когато си е заминавал от България. Бил доста впечатлен.
Имаш ли някакво вдъхновение, творческа искра, която да те накара да рисуваш?
Обикновено рисувам късно вечер, около 2-3 часа, когато всичко е тихо и по този начин разпускам. По-скоро го правя за собствено удовлетворение и удоволствие.
Как решаваш какво или кого да нарисуваш?
Снощи например както си седях, понеже съм върл фен на Хари Потър, се сетих за професор Снейк и по този начин нарисувах Алън Рикман. Рисувам буквално всичко, което ми изникне в главата. А всъщност от малка си мечтая да нарисувам една точно определена снимка на принцеса Даяна. Много скици й направих, много рисунки и много дълго време не се получаваше. Една вечер просто седнах и от първия път се получи. Стана прекрасна.
Всъщност Даяна е моят идеал за жена – за стил, за възпитание, за поведение и всичко останало. Мисля, че тя е примерът.
А какво ще я правиш тази рисунка? Ще я изпратиш на принцовете Уилям и Хари ли?
Винаги съм се изкушавала от идеята да подаря лично на някого рисунка. Но ако имам възможност една от рисунките си да подаря лично, ще я подаря веднага на Роджър Федерер. Той е единият ми идол. Гледам страшно много тенис, много отпреди „вълната Григор Димитров”. Винаги съм се учудвала на футболните фенове как знаят сега на този футболист каква му е цената, пък колко е висок и всъщност като се замисля, веднага мога да кажа колко е висок Джон Иснър, на колко години е Надал и така. Малко и аз съм от този тип фенове, но на тениса.
Освен Федерер кой е другият ти идол?
Алън Парсън. Затова като трябва да определя какъв точно жанр музика харесвам, не мога да кажа, защото той пише музика във всякакви жанрове. Той ми е любимецът. Иначе обичам поп музика, също българска музика. Обичам „Златните хитове” на „златното поколение” като „Сигнал” например, АББА също, да – музиката на това поколение изпълнители.
Биографията ти се свързва с работата ти като секретар на читалище, на НЧ „Д. Благоев”, сега - НЧ "Съвременник-1986". Тази професия не е ли скучна за млада жена като теб?
За разлика от разбиранията на хората, че читалищата са консервативни и затворени структури, в които освен да се чете, нищо особено не се случва, моите опити са да отворя читалището към младите хора. Затова се опитвам да ги увлека, занимаваме се с интересни неща, залагаме и на проектна дейност. Освен проектите към Пловдив 2019, които смятам за задължителни, предвид това, което ни предстои следващата година като Европейска столица на културата, като читалищна структура решихме да кандидатстваме и на международно ниво. Всъщност двете читалища, в които работя (бел. ред. до преди месец Вера Аврионова бе секретар на НЧ „Д. Благоев”, а сега в НЧ "Съвременник-1986"), спечелиха проекти към Европейската комисия, във връзка с Европейския ден на морето.
НЧ „Д. Благоев” работи много добре с училището в квартал Столипиново – ОУ „Пенчо Славейков” и проектът е съвместен. Децата там ще изнасят театър на тема „Море”, ще има тяхна изложба с изработени макети на всичко, свързано с темата и направено с морски материали. На 1 юни пък ще бъде открита приложна изложба в НЧ "Съвременник-1986" , отново с направени произведения от морски материали, децата ще рецитират стихове и ще звучат поздрави от музикалните школи – всичко това, посветено отново на темата ”Море”.
С какво ти допада работата в читалището?
С това, че ми е интересно. Бих искала да разчупя стереотипното мислене на хората, че читалищата са нещо скучно и вече отживяно. Опитвам се да изляза извън рамките на това разбиране. През миналото лято правихме едни открити уроци за деца по английски език, те бяха безплатни, интерактивни. Оказа се, че с този модел на работа те много по-лесно научават всичко. И от миналото лято до сега същите тези деца не спират да се интересуват от това какво се прави в читалището. Искат да участват в различни инициативи, идват, приятно им е. Затова освен към тях, мисля, че трябва да се обръщаме и към техните родители, които са предубедени преди да дойдат при нас.
Рисуване, изложби, служебни ангажименти и време, посветено на червената партия. Как се чувства в нея една 30-годишна жена?
Как да се чувствам? Страхотно! Занимавам се активно с политика от 2009-та година, но винаги съм била лява по убеждения. Член съм на Националния съвет на БСП, на Градския съвет на БСП, на Районния съвет на БСП в район „Северен”.
Като цяло това, което се опитвам да предавам на моите приятели и на младите хора, с които работя, не е точно посланието: ”Гласувайте задължително за БСП!”, а посланието ми е: ”Гласувайте ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!”
Независимо какви са идеите им и коя част на политическото пространство подкрепят, смятам, че е задължително да гласуват, защото по този начин всъщност ние си правим държавата. Защото ние я правим, каквато е. И като искаме промяна, трябва сами да си я извоюваме.
А дали младите хора са политически грамотни и добре ориентирани? И въобще пука ли им от това какво се случва?
По-скоро са апатични. И това е проблемът. Всеки си мисли: „Ами то и без това от мен нищо не зависи”, а това не е точно така. Пускайки една бюлетина, тя е една от милионите бюлетини и като се съберат многото „единични” такива, става голямото количество, което понякога обръща нещата.
Аз съм ЗА ангажираност на младите хора. Не говоря за принадлежност към партия или движение, а за ангажираност към това, което се случва. Лично аз смятам, че понятията ляво-дясно са доста размити. Нито лявото е чисто ляво в идеалния му вид, нито дясното е чисто дясно, както им се иска на някои. Винаги има такъв един лек преход. И младите хора просто трябва да се ориентират - да не гласуват за някоя партия конкретно, а за кауза.
