Клетъчното инженерство отваря нови възможности за трансплантация на костен мозък

Публикувана 14.02.2018 10:26

Трансплантацията на костен мозък е част от лечението или единствена възможност за лечение при ракови заболявания, които се развиват в лимфните възли, кръвта и някои органи, както и при недостатъчност на костен мозък и някои генетични заболявания. Наличието на пълна съвместимост между донора и реципиента е от ключово значение за успеха. Затова голяма част от нуждаещите се не стигат до продецурата поради липса на подходящ донор. Добрата новина е, че вече е възможно извършването на успешни трансплантации и при непълна съвместимост, обяви проф. Ерджюмент Овалъ, който е хематолог в болница Acıbadem Altunizade и директор на Лабораторията за стволови клетки Acıbadem Labcell. Това постижение на клетъчното инженерство отваря вратите за нови възможности в лечението на тежки диагнози.

Трансплантацията на костен мозък представлява извличане на стволови клетки от донора и присаждането им обратно на самия него (автоложна) или на друг човек (алогенна трансплантация), за да започнат да произвеждат кръвни клетки. Автоложната трансплантация обичайно се използва, за да позволи прилагането на високи дози химиотерапия. При химиотерапия наред с туморните клетки може да се увредят и нормални, а костният мозък се засяга най-много. По тази причина единственият начин за прилагане на високите дози, необходими за унищожаване на рака, е това да става след извличане на костен мозък. Той се връща обратно у пациента след химиотерапията, за да замени увредения костен мозък. Автоложните трансплантации са считани за много ефективен метод, защото спасяват или удължават живота на много пациенти. Но в някои случаи тяхното прилагане не е достатъчно за пълно възстановяване.

Това доведе до търсене на нови методи и така започна прилагането на алогенни трансплантации. „При алогенна трансплантация стволовите клетки се извличат от друг човек, който има пълна тъканна съвместимост с реципиента. Така присадените клетки могат да разпознават и унищожават туморните клетки. Този процес може да бъде описан като битка между клетките. Но и при алогенна трансплантация могат да възникнат някои проблеми“, обяснява проф. Овалъ. Трансплантираните клетки възприемат като чужди всички клетки в тялото на реципиента, а не само туморните. Или с други думи, те атакуват и здрави клетки наред с раковите. Затова прилагането на алогенна трансплантация може да се окаже фатално при неефективен контрол над процеса, а рискът, свързан с процедурата, налага търсенето на нови методи за прилагането й.

С напредъка на науката стана ясно, че Т-клетките на имунната система биват различни групи. Някои от тези групи се борят с туморите и микроорганизмите, а други – със самото тяло. Клетъчното инженерство позволява да се запазят групите, които унищожават туморните клетки и микроорганизмите, и да се отстранят тези, които атакуват нормални клетки. Това премахва необходимостта от пълна съвместимост и прави възможни трансплантациите при съвместимост наполовина, отбелязва проф. Овалъ.

Към момента продължават лабораторните изследвания за справяне с вирусните инфекции при трансплантациите. Проучвания на екипа на проф. Овалъ показват, че Т-клетките се състоят от групи с различни цели, затова трансплантациите при частична съвместимост се извършват със смес от клетки, които могат да бъдат запазени в първоначалния си вид или променени, така че да се намали броят или изцяло да се премахнат дадени клетки. Сместа съдържа запаметяващи Т-клетки, които са „обучени“ кои клетки точно да атакуват. „При трансплантация подготвяме смес, която представлява изкуствена комбинация. Ако все пак се развие инфекция или бъдат атакувани нормални клетки, има специални стволови клетки, които могат да спрат атаката. Използваме стволови клетки, които предотвратяват отхвърляне или Т-лимфоцити, които са специално подготвени за специфична инфекция. Накратко, обработката на клетките понастоящем е насочена в две основни посоки. Първата има за цел да унищожи клетките, които причиняват странични реакции и да бъдат имплантирани само полезни клетки. Втората влиза в действие само ако въпреки предварителната подготовка възникне проблем и се основава на трансплантацията на клетки, които да решат специфичния проблем“, пояснява проф. Овалъ.

„С възможността да правим трансплантации при частична съвместимост, откриването на напълно съвместим донор вече няма да стои на дневен ред. Достатъчно е клетките да се вземат от майка, баща, деца, брат или сестра на реципиента“, обяснява проф. Ерджюмент Овалъ. Той твърди, че тези процедури могат да се извършват само в няколко центъра по света, а клетъчната лаборатория Acıbadem Labcell е една от малкото, които работят по хаплоидентичните трансплантации. Целта е да се проправи пътя за трансплантации, които не изискват тъканна съвместимост, и по този начин предлагат по-ефективен метод с по-малко странични ефекти.

Източник: GustoNews
Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода