Живко Гиргинов, пловдивчанин в Сингапур: Не виждам промяната, която да ме върне в България (продължение)

Публикувана 28.01.2018 11:54

С пловдивчанина Живко Гиргинов, който от десетилетие живее в Сингапур, вече ви запознахме по конкретен повод – инициативата му с велосипеди, която накара местните фирми да си свършат работата, а медия като Ройтерс да обърне внимание на нашето момче, макар и с не дотам коректна информация. По думите му. Той обаче предостави своя разказ на читателите на GustoNews.bg в интервюто ни, което продължава.

http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=60980&FCID=FCafe2d9d35f0e400f24157e5850931a69

-Как те приеха хората, с които работиш, за тях вероятно си доста необикновен, различен?

Визуално ми личи, че не съм местен, разбира се. Нас от бялата раса ни наричат “Caucasians” – въпреки че европеидната раса нямаме много общо с планинския район Кавказ на изток от Черно море; наричат ни и “angmoh”, което от хокиен диалект се превежда буквално като “червенокос”. Все още се усещат някои исторически предразсъдъци, остатъчни от времето на британския колониализъм в Сингапур – не мога да го нарека “расизъм”, но със сигурност има определени стереотипни очаквания, че “щом си бял – значи трябва да си много богат”.

Първоначално, когато английският ми акцент беше все още с “европейско” произношение, при всеки опит за сделка от каквото и да е естество предлаганата цена на стоката или услугата се завишаваше значително. Когато обаче говориш на местния Singlish-акцент, нещата се променят и цената се придържа в рамките на приемливото. Това беше допълнителен стимул лингвистично да се адаптирам още по-добре.

- Какви бяха първите ти впечатления от Сингапур и как се промениха през десетилетието, в което живееш там?

Много характерна черта на местните е, че се усмихват постоянно, особено младото поколение и то когато младежите са по двойки или в компания. Вероятно всеки от тях си има лични и служебни проблеми, но това не личи в поведението. Общото впечатление е, че сингапурците са щастливи хора. Лъжата е рядкост – изумявал съм се от множество случаи, в които вместо да се премълчи нелицеприятната истина, тя се споделя, макар и с видимо неудобство.

Всяко училище и детска градина има собствен облик, стил, герб, знаме, лозунг и униформа със значка, учениците са задължително в униформа – до 5 клас за момчетата са допустими къси панталони, от 6 клас – дълги панталони. Учениците се поддържат в постоянна заетост, понякога почти 12-часова – след училище посещават занимания по музика, чужд език, спорт, избираеми предмети и пр.

Макар и учтиви, азиатците почти никога не се ръкуват, дори при първоначално запознанство и представяне. Малайците са мюсюлмани – мъжете се ръкуват, но жените – никога. Мъжете индийци също се ръкуват, но жените – не.

Всеки един предмет, който се подава на друг човек, като знак на уважение се придържа или с две ръце едновременно, или с една ръка, докато другата поддържа китката отдолу. Не е прието погледа да се задържа втренчен в човека отсреща по време на разговор. При кихане не се пожелава “Наздраве”, както правим в България. На погребение се носят бели дрехи, музиката е весела и никой не ридае.

Движението по улици, тротоари и дори ескалатори се извършва вляво, т.е. обратно на това у нас, в България. Ескалатори има дори под открито небе, не мога да си обясня как продължават да функционират в тропическите мусонни дъждове. Независимо дали вали или не, тротоарите на улица “Орчард” се мият с пароструйки всяка нощ, за целта се изливат 3000 литра вода, ежедневно. Стъклата на светофарите, както и пътните знаци се мият с гъба, закрепена на дълъг прът, ръчно. Всички тревни площи се косят редовно с ръчни косачки и бензинови четириколесни машини.

В асансьора съседите общо взето мълчат и не си досаждат с учтиви разговори, но има и случаи, в които някой ще те попита “Как си? Между другото, какъв наем плащаш за апартамента, който наемаш?”

Видеокамери има буквално навсякъде –охранителни CCTV, на пътна полиция (която в превод се нарича Ведомство за наземен транспорт) и на Полицията (за превенция и разследване на криминални събития). Наскоро бяха инсталирани допълнително 100 000 полицейски камери. Сингапур е на второ място в света, след Токио, по сигурност и безопасност. През 2016 г. полицията отчете 135 цели дни в годината без нито едно престъпление (включително джебчийство, кражба, взлом или друго нарушение на реда). Тежковъоръжени антитерористични формирования патрулират из града и в транспортната мрежа. Личната карта се носи задължително от всеки и се представя при проверка дори при посещение на административни сгради или частни жилищни комплекси.

- Как свикна с тяхната кухня? Не ти ли липсва шопската салата, фасулът и пълнените чушки?

Липсват ми, разбира се, но Сингапур е нация, в която кулинарията заема централно място като удоволствие в живота. Кулинария, но не в домашни условия, а в ресторанти и други обществени места за хранене (фудкортове). Хранителното разнообразие е умопомрачително, но предимно се набляга на морска и месна кухня. Салатата тук е рядкост и се предлага най-вече заради чужденците и туристите. Хляб в менюто не фигурира, но се продава в магазините. Общо взето, местните не консумират алкохол и не пушат, за разлика от туристите-чужденци.

- Как се живее в Сингапур? Какъв е стандартът на чужденеца? Какви са сферите, в които работят те?

Едно сравнение между българския и сингапурския стандарт на живот, в закръглени стойности на цените, изглежда така:

Ще се нуждаеш от 3 200 лв. в Сингапур, за да поддържаш същия стандарт, който би имал в София за 1 100 лв., ако живееш в жилище под наем и в двата случая.

Обяд или вечеря в нескъп ресторант в София – 10 лв., в Сингапур – 16 лв.

Обяд или вечеря за двама в ресторант в София – 42 лв., в Сингапур – 72 лв.

Бира в София –2 лв., в Сингапур – 12 лв.

Капучино в София – 2 лв., в Сингапур – 6 лв.

Литър прясно мляко в София – 2 лв., в Сингапур – 3.70 лв.

Хляб в София – 1 лв., в Сингапур – 3 лв.

Яйца (12 бр.) в София – 3 лв., в Сингапур – 3.50 лв.

Сирене (1 кг) в София – 10 лв., в Сингапур – 30 лв.

Ябълки (1 кг) в София – 2 лв., в Сингапур – 5 лв.

Картофи (1 кг) в София – 1 лв., в Сингапур – 4 лв.

Минерална вода (1.5 л) в София – 0.90 лв., в Сингапур – 2.50 лв.

Бутилка вино в София – 8 лв., в Сингапур – 36 лв.

Кутия цигари в София – 5.30 лв., в Сингапур – 16 лв.

Еднопосочен билет за градски транспорт в София –1.50 лв., в Сингапур – 0.80 лв.

Карта за градски транспорт в София – 50 лв., в Сингапур – 120 лв.

Такси в София (начална такса) – 0.80 лв., в Сингапур – 4 лв.

Такси в София (на км) – 0.80 лв., в Сингапур – 0.66 лв.

Бензин (на литър) в София – 2.10 лв., в Сингапур – 2.50 лв.

Автомобил Фолксваген Голф 1.4 90kW в София – 35 000 лв., в Сингапур – 145 000 лв.

Общо сметки за апартамент 85 кв. м (ток, вода, такса смет, кабелна тв и пр.) в София – 160 лв. , в Сингапур – 185 лв.

Интернет абонамент (60 Mbps, неограничени данни) в София – 17 лв., в Сингапур – 56 лв.

Билет за кино в София – 12 лв., в Сингапур – 14 лв.

Частна детска градина (месечно) в София – 600 лв., в Сингапур – 1 360 лв.

Чифт дънки в София – 97 лв., в Сингапур – 113 лв.

Наем на апартамент в градски център  (1 спалня) в София – 630 лв., в Сингапур – 3 600 лв.

Наем на апартамент (3 спални) в София – 1 100 лв., в Сингапур – 6 500 лв.

Цена на кв. м (апартамент) в София – 2 500 лв., в Сингапур – 30 000 лв.

Средна месечна заплата (след данъчно облагане) в София – 1 064 лв., в Сингапур – 5 100 лв.

- Имаш ли приятели от България, от Пловдив, с които поддържаш връзка там - хора, които живеят там?

Познавам и други пловдивчани, живеещи в Сингапур. Българската общност наброява около 500 души, по повод на български празници се организират събирания, но малка част успяват да присъстват. За разлика от другите български общности в света, нямаме посолство в Сингапур, училище, български ресторант или православен храм. Един път в годината българския посланик в Индонезия посещава Сингапур за 1 ден и с това се изчерпват функциите на българската държава към нас.

- Попада ли във фокуса на вниманието на местните медии България? Какъв е имиджът на страната ни в Сингапур?

България не попада в материали на местните медии, с две-три изключения за последните 10-ина години, когато се цитират събития с участието на българи  – например фотография на българин, спечелила конкурс преди 2 години; наскоро заловиха двама българи, които пристигнаха за няколко дни като “туристи” и обраха банкомат, монтирайки скимерни устройства, разбира се заловиха ги на следващия ден и вече лежат в затвора; и наскоро моята доброволна инициатива за репатриране на велосипеди придоби популярност и се радвам, че поне в този случай българската ми националност се споменава в положителен контекст.

- Разкажи, моля те, за нашите читатели истории, които споделяш, когато се прибираш у дома?

Първият ми ден в Сингапур. За да спре автобуса – трябва да помахаш с ръка като на такси, иначе подминава спирката, дори и да има хора на нея. Подминават ме 3 автобуса, докато се усетя да помахам. Качвам се в автобуса от задна врата, без да знам, че това трябва да стане само от предна. Всички пътници се втренчват в мен, опитвам се да се таксувам на електронното устройство, то изпищява неодобрително 5 пъти, приемам го за нормално. Шофьорът ми маха, а аз не разбирам какво иска от мен и дружелюбно му махам също. Пътниците започват също да ми ръкомахат, аз и на тях отвръщам приветливо с ръка. Накрая шофьорът махва отчаяно и се заема да шофира. На другата спирка слизам, пътниците ми махат за довиждане, на свой ред – аз на шофьора, а той ми маха с ръка да се махам.

Веднъж станах свидетел на следната случка от разстояние.

Водач на автомобил спря насред оживено кръстовище на зелен светофар, излезна и с риск за живота си, се притече на помощ на сляп пешеходец с бял бастун, който пресичаше също на зелена светлина, но се беше отклонил в посока към профучаващите коли. Светофарът  се смени, но никой от насрещните автомобили не потегли, защото водачите забелязаха случващото се и изчакаха шофьорът-герой да се върне в колата си и да потегли.

- Мислил ли си за завръщане у дома?

За годините ми, прекарани зад граница, качеството на живота в родината не се е подобрил, по мнението на почти всичките ми роднини, приятели и познати. В родния ми Пловдив наскоро багери незаконно събориха сградата на клавирна катедра на ул. “Цар Асен”, в която израснах като пианист, а беше паметник на културата с местно значение. Баня “Орта Мезар”, до която живеех в детството ми, Тютюневите складове и много други безценни обекти, иначе под формалната закрила на закона, бяха оставени на произвола да изгорят и да се разрушат. Трагичната съдба на кино “Космос”, в което израснах като киноман, и на художествената галерия на ул. “Гладстон”, където майка ми работи 20 години и не пропусках изложба или концерт, са в плачевно състояние и под заплахата от унищожение.

Следя новините от България ежедневно. Част от приятелите ми в социалните мрежи споделят, че често са цензурирани поради публично изразяване на гражданска позиция по текущи теми. Всеки един от тях има по един резервен аватар-профил, за случаите, в които репресивния апарат блокира основния им профил.

В обозримо бъдеще не виждам причини, които да ме мотивират да се завърна за постоянно.

Автор: Огняна Генева
Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода