Ген. Константин Попов: Укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО ще бъде фокус на предстоящата интерпарламентарна „асамблея“, която България ще домакинства през февруари

Ген. Константин Попов: Укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО ще бъде фокус на предстоящата интерпарламентарна „асамблея“, която България ще домакинства през февруари

Публикувана 10.01.2018 13:09

Ген. Константин Попов, председател на Парламентарната комисия по отбрана, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ е Цоня Събчева.

Водещ: Консултативният съвет по национална сигурност /КСНС/ при президента Радев заседава по темата „Ролята на България за развитието на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз /ЕС/ в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС. След него държавният глава обяви и амбицията България да задейства по време на ротационното си председателство проекта за обща европейска отбрана и да подготви конкретни проекти, с които да участва в инициативата. Ще успее ли България да даде тласък на политиката за обща европейска отбрана? Затова разговаряме с ген. Константин Попов, председател на Парламентарната комисия по отбрана. Навременен ли е днешният съвет при президента с тази тема?

Константин Попов: Винаги може да се каже, че можеше и по-рано. Смятам че въпросите, които бяха обсъждани януари, когато поемаме Европейското председателство е доста навременно, защото тук се намира консенсус по потвърдените вече от правителството приоритети. Имаме общо разбиране, имаме обща визия, желание да се върви напред, така че са препотвърдени заложените приоритети и разбира се, са набелязани много конкретни мерки с дати за изпълнение, като тук се обхващат, от това което излезе от КСНС, три много сериозни области. Доста детайлно разработени, като какво трябва да направим ние като председател на Съвета на ЕС в национален план и разбира се акцентът със Западните Балкани по тяхната европейска перспектива в сектор сигурност и отбрана. Очевидно, че са набелязани мероприятията и важното е да се види тяхното изпълнение. В края на краищата за резултатите от един Консултативен съвет /КС/ съдим по това какво ще направим, а не точно кога е планирано.

Водещ: Каква би следвало да бъде ролята на България в общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, ген. Попов?

Константин Попов: Всъщност нашето председателство се случва в един доста важен момент. Ролята на председателя на Съвета на ЕС е да бъде един добър посредник, да може наистина да търси решения, там когато има затруднения. Все пак това са 27 държави, всяка със своите амбиции, със своите желания и може да се получи, разбира се противоречие в някакъв момент, но най-важното, което България ще преследва като активен посредник е да се създаде необходимия диалог и да се изпълнят тези инициативи, произтичащи от глобалната стратегия на ЕС. Искам да подчертая, че фокусът ще бъде върху укрепване на сътрудничеството между ЕС от една страна и НАТО, което е изключително важно. И, разбира се по-нататъшно развитие на отбранителните способности. Това е очевидно. И една тема, която е много належаща в днешно време, това е и кибер отбраната. Това са основните направления. Разбира се в сектор отбрана и сигурност ние имаме заложени четири приоритета, които са приети от правителството, обсъждани са в парламента, в комисиите, включително в Комисията по отбрана, така че има доста работа.

Водещ: Какви въпроси ще постави България по време на Председателството на тези съвети, на които се обсъжда общата отбранителна политика?

Константин Попов: Тук бих ги съчетал в две нещата. Но първо ще кажа, че ние ще домакинстваме, Комисията по отбрана и Комисията по външни работи, една наистина много сериозна инициатива – това е Интерпарламентарната конференция по въпросите за общата външна политика и политиката по сигурност и отбрана, която ще проведем на 16 и 17 февруари. Това е едно много широкомащабно мероприятие, на което ще участват над 200 представители, парламентаристи от всички държави в ЕС, включително и на Европейския парламент. Всъщност ние ще домакинстваме, нека така грубо да го кажа- едно интерпарламентарно народно събрание в България. И там ще се обсъждат много сериозни проблеми точно по тези теми. Може би трябва да ги свържем въпросите с българските приоритети, които ще поставим. Те са 4 и включват подпомагане, разбира се, глобалната стратегия в областта на сигурността и отбраната, подкрепа на развитието на военните способности като тук трябва да се финализира един нов план. Въпросите ще са свързани и с кибер сигурността, и с изпълнение на глобалната стратегия, свързани и с европейския фонд за отбрана, и за постоянното стратегическо сътрудничество. Така че ще покрием една доста широка сфера и ще търсим консенсус. И разбира се, се надяваме да излезем с една обща декларация. А що се отнася до нашите приоритети, това е подпомагане инициативата на глобалната стратегия на ЕС в сферата на сигурността и отбраната. Подкрепа на развитието на военните способности, като тук бих подчертал две подточки, които са важни – трябва да финализираме новия план за развитие на способностите на ЕС. И второто е наистина да намерим решение за т.нар. „бойни групи“ на Европейския съюз, тоест как ще ги финансираме, за какво ще ги използваме, как ще ги използваме, къде ще ги използваме. Третият приоритет е, разбира се, така известната тема за сигурността на Западните Балкани и  тук бих добавил, ще бъде доста интересно това да се погледне и в сферата на Брекзит. Ще има едно такова движение, може би центъра на тежестта на Европа, като че ли, имаме шанса да започне да се премества по на изток и по към нас. И четвъртият приоритет е задълбочаване на сътрудничеството на Европейския съюз с НАТО по отношение на хибридните заплахи, морска сигурност, киберсигурност и много, много други неща, като най-важното е да се подчертае, че европейската броня няма да измести НАТО от задълженията, които има НАТО като отбранителен съюз, а по-скоро ще го допълва и ще развива тези сфери, които липсват в момента в НАТО.

Водещ: Генерал Попов, тези български приоритети, които поне за мен, звучат много силно, в синхрон ли са с европейските приоритети? Как си взаимодействат с тях?

Константин Попов: Тук мисля, че и нашето правителство намери необходимия баланс. Едновременно с европейските приоритети, ние успяхме да наложим и наши такива, като това за Западните Балкани. И както виждате, и на Консултативния съвет за национална сигурност Западните Балкани беше изведена като точка 3, защото наистина е нещо важно, нещо ново и там наистина има много широко поле за изява и на България, което пък ще донесе сериозни ползи на Европейския съюз. Така че балансът е намерен.

Водещ: А на кои проблеми в българската националната сигурност, може да се търси европейско решение?

Константин Попов: Бих откроил три теми. Първо, това е модернизацията на въоръжените сили като техника. Второ, това е оперативната съвместимост. Тоест, ние да можем да използваме сходни системи, сходни процедури, за да можем наистина нормално, човешки да имаме еднакво разбиране за това какво, как и къде се използват въоръжените сили. И една тема, която е важна, според мен. Това е да се намалят цените на въоръжението, защото има безкрайно много типове въоръжения. Има една конкуренция, която според мен, е излишна. И не само според мен, разбира се. Когато имаме единни проекти, това естествено намалява себестойността на продукта, а знаем, че себестойността на въоръжението е доста сериозно.

Водещ: Как България чрез модернизацията на армията си ще участва в постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната в Европейския съюз? План, който беше създаден в края на миналата година, декември месец.

Константин Попов: Да. Ние се включихме в това постоянно структурирано сътрудничество. Заедно с националния план, който е за повишаване на разходите за отбрана и достигане до 2% през 2024 г., там са заложени нашите проекти, като са подбрани три, в които имаме желание и възможности да участваме. Това е трансграничната военна мобилност, водеща държава мисля, че е Нидерландия. Създаване на мрежа от логистични хъбове и изграждане на система за морско наблюдение, водеща държава там е Гърция.

Водещ: Как, по какъв начин, и с какво финансиране българските въоръжени сили, отбранителната промишленост в българската научна експертиза, могат да се интегрират и ще се интегрират в европейските процеси по консолидиране на отбранителната индустрия на Европейския съюз, каквато всъщност е целта и на това постоянно структурирано сътрудничество?

Константин Попов: Всъщност тук искам да кажа, че Консултативният съвет изигра важна роля, където се постави задача да бъде разработен каталог на българската отбранителна индустрия, тоест ние да знаем какви възможности има, за да можем да имаме достатъчно добра информация, когато се отдаде някаква възможност, ние да знаем, че имаме необходимият потенциал да участваме и то да участваме активно. Но има и нещо друго, което не беше засегнато в Консултативния съвет. Ние трябва да положим усилия за изграждане на административен капацитет в тези предприятия, така че те наистина да могат да участват в тези проекти, да знаят как се участва, да бъдат инициативни, да бъдат настоятелни, а не да чакат някой друг да им подготви нещата и да ги донесе на масата.

Водещ: Не само това, те трябва да бъдат иновативни, идейни, да имат мисълта и предложенията, защото в Европа никой не чака наготово.

Константин Попов: Абсолютно. Конкурентна среда и добрата идея, плюс инициативност ще сполучи. Останалите, които са пасивните играчи, най-вероятно няма да могат да се възползват от всичко това, което предоставя Европейския фонд за отбрана, постоянното стратегическо сътрудничество. Така че, трябва да бъдем подготвени. И аз смятам, че тук и Министерството на отбраната, и Министерството на икономиката имат своите функции, място и роля, да подготвят българската индустрия и особено тези, които са включени в този каталог, и да им направят така необходимия административен капацитет.

Водещ: Генерал Попов, в края на нашия разговор, как чрез възможностите, които ни дават тенденциите в развитието на отбранителната политика на Европейския съюз, България ще може да реши проблемите в армията си? Вие ги знаете, те са известни, свързани са с кадровия състав, с мотивацията, подготовката, професионалното развитие, професионалното оборудване на българските военнослужещи. Как?

Константин Попов: Всъщност, да. Мотивация и знаете ли, много често поставяхме този въпрос за допълнителното възнаграждение, за социално-битовите проблеми, които трябва да се решават в Министерството на отбраната. Това е наша национална задача. Но тези инициативи, за които говорихме преди това, също могат да доведат до мотивация, а именно когато имаш модерно въоръжение, когато имаш един дългосрочен план, една сигурност и знаеш кога, какво въоръжение ще постъпва. Когато това въоръжение е на по-достъпна цена, защото това го позволява постоянното стратегическо сътрудничество. И едновременно с това, нека да не забравяме и личното оборудване, което също беше споменато. Когато един човек е добре екипиран и има увереност в своите възможности, той, разбира се, че е мотивиран. Аз в заключение искам да кажа, че има много широко поле за изява на много структури и е важно всичко това да бъде координирано, фокусирано. Точно за това този Консултативен съвет по национална сигурност изигра своята роля и смятам,че е на място.

Източник: Фокус