Честито Богоявление!

Публикувана 06.01.2018 08:24

Днес е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова деня се нарича още Богоявление.

Празникът Богоявление или Йордановден се назовава по различен начин в различните краища на България: Кръстовден, Водокръщи и Водици. Имената идват от поверието, че всеки, който иска да е здрав през Новата година трябва да се изкъпе в реката или поне да се измие. Той слага края на така наречените "Мръсни дни".

Символите на днешния ден са водата, кръстът и бръшлянът.

Старите българи вярвали, че тя пречиства и пропъжда всякакво зло, цери най-тежки болести, гадае и предсказва. Затова и много обичаи се извършват на река. Водата е проводник на магическа сила. Силата є е толкова голяма, че човек някога вярвал в съществуването на жива вода, която може да съживи мъртвец, да съедини разкъсани части и те да зараснат, да направи чудото, което дори съвременната медицина не може да стори.

Затова и кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминаване от едно състояние в друго, за пристъпяне в пределите на един по-висш порядък и нравственост.

Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страданието, е символ и знак на сътворението, на отвоюването на земя от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот. Така разказват и народните митове и предания.

Преди много години, в свещеното време на сътворението, Бог създал земята и легнал да си почине. А дяволът го възневидял завистливо и решил да го удави, докато спи. Понесъл го на изток, а водата започнала да се отдръпва пред него и сушата да расте. После го носил на юг, после – на запад. По всички посоки опитал да достигне водата, но земята винаги растяла, а океанът се свивал. Така чрез кръста, който направил в четирите световни посоки, Господ благословил земята и тя придобила форма, каквато е днес.

Бръшлянът е символ на здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Игнажден до Ивановден той присъства в обредните ритуали. Има особено лековити качества, когато расте по църкви и манастири. От листата и клоните му се прави отвара при болести. При ревматизъм те се налагат върху болното място. При липса на деца мъжът и жената пият чай от бръшлян. При епидемии от клончетата на бръшляна се правят малки кръстчета, които се носят върху гърдите, слагат се върху вратите на дома и обора.

Бръшлянът не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.

За дълголетие и здраве венчето на невестата се плете от бръшлян. Пак с него се украсява и сватбеното знаме. А по листата му гадаят за здраве и живот на Бъдни вечер, на Йордановден или на Еньовден.

Имен ден имат: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.

На трапезата се редят прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино.

Източник: GustoNews