Христо Буковски: Ботев надрасна всички, защото е войвода – не на партия, а на България

Публикувана 06.01.2018 08:08

Чели сме, че има Божии народи.
Чували сме за благословени народи.
Познаваме богати народи.
А нашият е честит – има пророк.

Той се боеше, че робът, който чака да му покажат враговете на неговото нравствено и политическо освобождение, да види помощ във вековната си инстинктивна борба срещу тях, вижда само пилинките в очите си, увеличени в куб и квадрат, а горите, що тежат на плещите му и възпират дишането му, означени с едни точици. 

Знаеше, че трябва да се сплотим, да мислим, да думаме и да работим. Пък ако е имало досега ръка, която да ни отбие или възпре ударите, то къса ще е вече да ни затули устата и прекъсне думата. 

Настояваше: метнете поглед върху историята на Българското царство от Бориса дори до падането му под турците и ще видите, че всичкото историко-политическо преминало на нашия народ е било току-речи чисто византийско и в него са живели само царе, боляри и духовници, а той сам всякога е бил отделен с дълбока обществена нравственост от разврата и правителството си, който разврат заедно с християнството са вмъкна в най-горната част на народа. И нямаше илюзии в пътя, който следваше, защото беше предвидил, че неведнъж народът е явявал твърдата воля на характера си с въстания против царете си, против духовенството си, както във времето на Богомила и Самуила, но всичко това е ставало само тогава, когато властта или все едно насилието е допирало до къщата му, в която той всякога е бил нравствено свободен, до семейството му, до понятията му за честта – с една дума: до неговия дълбок социален живот, с който се отличават общо славянските народи и частно – нашият народ. Затова отсичаше: Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял самó да се бори с Византия, самó да си вади очите за престолонаследие; тъй щото тука и да бяха главните причини, дето гърците можаха да завладеят навремето България, а варварските турски орди съвсем да я разорят и тъй с твърд крак да стъпят на врата на народа ни.

Вярваше, че християнството има своите мъченици, дорде нарече роба „син божий, син человеческий”, има ги и революцията, за да „направи скитника гражданин”, ще ги има и социализмът, който иска да направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да извиси градът, а не той града.

Шегуваше се (Шегуваше ли?!), че докато във Франция трябва да бъдеш говедарин именно затова, за да те не осъдят като Базена, да ти не ударят плесница като на Гамбета и да те не смажат някои революционни кола; в Англия трябва да бъдеш Ротшилд именно затова, за да гониш от заранта до вечерта хлябът, а да ловиш камъни, вода и полицейски камшик; в Русия трябва да бъдеш просяк именно затова, за да те дадат на наука, да ти дадат пари и комати, а после, като хвърлиш конската торба от шията си, т.е. като затлъстееш и нравствено, и умствено, то да спечелиш катедра в някоя гимназия, служба във войската или някое топличко местенце в тайната полиция, то по нашенско трябва да бъдеш шпионин: 1. За да станеш чиновник в Министерството на просвещението, цензор на българските книги и ефенди между сапунджиите; 2) за да имаш пари в джобът си, чест в екзархията и няколко тайни приятели на жена ти и 3) за да те хвали о. Балабанову, да ти се кланят подлеците и да треперят от тебе даже и дрипите на нашите патриоти.

Предупреждаваше, че вратата на нашият обществен живот зеят и въпросите, които е изработило човечеството в продължение на цели векове и които нашият народ е проспал под петите на азиатските варвари, влазят в нашата обществена къща заедно с вятърът и заедно с него излязат, без да оставят каква годе диря в нашето безвиходно робско положение. 

Беше убеден, че нашият народ се намира в оная преходна епоха на своят младенчески живот, в която преди сичко му е потребна свобода, за да може да се очертае неговият млад организъм, за да може да се развие неговият характер и да може да наякне неговият мозък. 

И предупреждаваше: народът ни, който и досега още не е можал да разбере разликата между думите „работя“ и „робувам“, озърта се около себе си и пита: „какво да работя, как да работя и защо да работя”. След което питаше от негово име: Кажете ми какво да работя и аз ще последвам вашите искрени гласове; само, знаете ли, аз искам такава работа, която да облекчи моите страдания, която да възнагради моят труд и която да ме извади из това гнуснаво робско състояние.

Всички партии – и управлявали, и домогвали се към властта – се мъчеха да обсебят Ботев. Но им присядаше – защото го приемаха само с това, което им вършеше работа (Колко цитата сте виждали от Ботев? При толкова чествания…).
Останалото – не забравяйте това – върши работа на народа му. С познанието на пророчеството! Защото Ботев стана Войводата не на партия, а на България.

Автор: Христо Буковски

Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода