Църквата почита Василий Велики – светецът на милосърдието

Църквата почита Василий Велики – светецът на милосърдието

Публикувана 01.01.2018 12:17

На 1 януари църквата почита Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Василий Велики е един от тримата светители - отци на Църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст.

Много важно място в  църковната дейност на Св. Василий Велики заема социално-милосърдната грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал всеотдайно като организирал в своя диоцез много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни, и създал сиропиталища, известни като Град на милосърдието или „Василиада”. В този град всеки болен или нуждаещ се от подкрепа човек бил приютяван и включван в църковния живот, а тези които можели да се трудят с ръцете си изкарвали сами своята прехрана и помагали за издръжката на останалите. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело евангелските повели на Спасителя за любов към ближния и милосърдие като следвали апостолските традиции за доброволно даряване на своите имоти, за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото. Векове наред този социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна дейност, който изградил Свети Василий Велики, остава като ненадминат образец за църковната и милосърдна дейност на Православната църква, която се развива и днес.

Ето само няколко от наставленията му:

„Първо трябва сам себе си да избавиш от недостатъците си и чак след това да откриваш недостатъците на другите”.

Не трябва да се грижим за онова, което не е толкова необходимо в живота, нито да се стремим към пресищане и разкош. Необходимо е да бъдем чисти от лакомия и от гиздене.

Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали... Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се наскърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.

Когато срещнеш човек, който обичайки да спори, встъпва в борба с тебе срещу истината и безспорното, то прекратявайки спора, отклони се от него... Защото, както мръсната вода прави за нищо негодни и най-добрите вина, така и злите беседи развращават добродетелните по живот и нрав хора.

Има и още една печал ­ непотребна, когато в съгрешилата душа се влага намерение не да поправи живота си и да се очисти от страстите, а пагубно отчаяние. Именно тя не позволила на Каин да се покае след братоубийството, а при Юда след предателството, като му внушава отчаяние, го тласка към самоубийство.

Постът отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите.

Глад, суша, дъждове - това са някакви общи язви за цели градове и народи, чрез които се наказва злото, престъпило мярата".

Нищо не е така свойствено за християнина, както това да бъде миротворец, за което Господ ни е обещал Своята величайша награда. 

Св. Василий Велики е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата. Почитан е като светец от Православната, Римокатолическата, Епископалната, Англиканската и Лутеранската църкви.

На 1 януари имен ден празнуват всички, носещи името на светеца им - закрилник: Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо.

Източник: GustoNews