Георги Стаменов: Искам всичко да се случва бързо

Публикувана 19.12.2017 15:27

Георги Стаменов е най-младият районен кмет в Пловдив. След доста бурния предишен мандат в район „Централен”, започнат от Райна Петрова и довършен от Георги Титюков, Стаменов спечели на местните избори през 2015 година и се нагърби с нелеката задача да управлява лицето на Пловдив в периода, в който градът се готви за Европейска столица на културата.

Господин Стаменов, със задоволство ли ще изпратите годината, която си отива?

Определено мога да окачествя отиващата си година като успешна. Доволен съм най-вече от това, че по време на отчета, който имах възможност да направя, много хора изразиха положителното си мнение за свършеното в района. Това ми дава смелост да се похваля, това ми дава и сили да продължа. Защото, каквото и да правим, то е за благото на нашите съграждани. Когато нашият труд е оценен, тогава с гордо вдигната глава можем да кажем: „Да, успяхме да реализираме много добри неща през изтеклата година”.

Кой проект бе от важност за Вас през 2017-та?

Не мога да отлича нещо от свършеното през годината като по-важно и по-голямо от другите. Каква е базата за сравнение –  необходимостта за живеещите в района, квадратните метри положен асфалт или усмивките на хората в определена зона. Мога обаче да посоча кой е най- цененият от мен и моя екип. Това е проектът, който буквално сега завършваме на ул. „Мусала”. Той беше един от най-желаните от хората там и затова е ценен за тях, а следователно и за нас, защото виждаме, че са доволни. Това е проект, който повече от 40 години не се е случил – сградите са изградени, пътищата също, но междублоковото пространство беше в окаяно състояние. През всичките тези години хората е трябвало да газят в кал, да дишат прах – в центъра на Пловдив! И с цялата си гордост, че живеят в центъра, да им се налага ежедневно да си чистят калните обувки. С реализирането на този обект, повече усмивки и повече благодарности не ми се беше случвало да приемам. Дори на моменти се чувствах, защото хора, които могат да ми бъдат родители, или които са на възрастта на баба ми и дядо ми, благодарят за това, което направихме. Това е, което ме кара да вървя напред.

Освен инфраструктурните проекти, в района наблягате много и на социалните и културни проекти -  по Ваша инициатива преди дни се състоя среща на живо с актьорите на новия български филм „Дъвка за балончета”?

Теми като българското кино, като българската история, българската култура, образованието – това са важни теми и трябва да ги развиваме. Всички те са устоите на едно общество, другото е на база тези устои.

За мен беше удоволствие да съдействам за тази среща между пловдивчани и актьорите от „Дъвка за балончета”. Изключително топла и сърдечна бе срещата, продиктувана от интересния сценарий, прекрасната актьорска игра. Този филм дава възможност на всеки да го усети като много свой. Всеки от нас може да си спомни какво е било, какво е в момента и да си направи сметка как се променя всичко за отрязък от 30 години.

Много от инициативите на районната администрация са или в партньорство, или се случват в Природонаучния музей. Само близостта на административните сгради ли е определяща?

Да, имаме страхотни отношения, както административни, така и чисто личностни. Директорът на Природонаучният музей Огнян Тодоров е един изключително деен и можещ човек, който направи възможното този музей да бъде пръв срещу равни и получи достойно признание за това. Природонаучният музей в Пловдив тази година взе приза за най-добър музей в цяла България. С тях провеждаме различни мероприятия, за да популяризираме основно природата и грижата ни за нея като съхранение, опазване и развитие. Инициативите, които правим съвместно, са различни, интересни и са подкрепени от все повече участници. Важно е да осъзнаем всички, че това което сега засадим, то ще остане и след нас.

На какъв етап е проекта с Дондуковата градина? Предвиждаше се излизане от Природонаучния музей и потъване в нея като в зелен оазис...

Проектът за Дондуковата градина е в НИНКН, очакваме до Нова година да получим съгласуване. Наложи се на два пъти да правим преработки, за да отговаряме на всички изисквания. Ако бъде одобрен, предстои да направим количествено-стойностна сметка и при наличие на финансов ресурс  да започнем изграждането на първата голяма Градска градина в Пловдив.

Затова в момента само поддържаме парка и не влагаме средства в него. Затова и пейките, шадраваните, детските площадки не са във вида, в който ми се иска и трябва да бъдат.

Волята на кмета Иван Тотев  е през следващата година да ремонтираме градината, за да можем през 2019, когато очакваме сериозен туристически поток, да предложим 2 големи парка на спиращите за отдих по туристическите маршрути.

Ще си върнете ли сградата, в която сега се помещава КНСБ и която е исторически символ на града?

Сградата на КНСБ е всъщност първото кметство на град Пловдив. Поради тази причина искахме да си я вземем, да я реновираме, да й придадем вида, какъвто заслужава – предвид цялата й история и да може да се използва. На този етап сме в съдебни дела с КНСБ. Ще се съобразим със съдебното решение, разбира се. И ако ни бъде върната, ще я превърнем в център, в който ще се водят курсове на архитекти за паметници на културата. Предвид факта, че всички архитекти, които искат да реновират или проектират сгради-паметници на културата, трябва да преминат обучителен курс с френски лектори, за да получат лиценз. Доскоро това се провеждаше единствено в София, в сградата на НИНКН. За пръв път през тази година курсовете се изместиха в Пловдив и се надявам догодина те да бъдат ситуирани в първото кметство на град Пловдив. Смятам, че както се е зародила администрацията на това място и първото градско кметство тук, е редно съхранението на всички сгради - паметници на културата, пак да бъде там.

С какви въпроси най-често Ви занимават гражданите?

Въпросите са най-вече за озеленяване и паркиране, за дървета със стари корони, които са опасни.  По-младите граждани задават въпроси за парковата система- за да имат възможност да починат и да осигурят безопасно място за игра на децата си.

На мен всеки ден ми е приемен – от понеделник до петък. В събота и неделя също получавам запитвания в електронната си поща или в социалните мрежи. Няма човек, поискал среща с мен, няма как да не се случи. Използвам личния си телефон, който е мой от над 15 години, така че съм на разположение.

Прави ми впечатление, че все повече хората започват да приемат това, че „Моят дом е моята крепост”. Те искат, излизайки на балкона си, да виждат красота – добре паркирани автомобили, градини с цветни кътове, места за отдих и красиви детски площадки. Отминава времето на 3 в 1: натежали корони на дърветата, под тях автомобили, паркирани върху изпочурени плочки.

Имаше недоволство от мерките срещу влизането на автомобили в Стария град. Успокоиха ли се там нещата?

Трябва да има контрол на достъпа на автомобили в Стария град. Хората, които отиват в Стария град, го посещават заради духа и атмосферата там. Доколко създадения режим на контролиран достъп е най-оптималният, е въпрос на гледна точка. Вече има възможност човек да застане пред портата на една къща и да снима, необезпокояван от автомобил, който ще мине по калдъръма. Да, бизнесът със сигурност е засегнат, но аз съм готов да дебатирам как да се променят нещата. В среща с хотелиерите предложих: „Кажете от колко паркоместа имате нужда за вашите клиенти, в подножието на Стария град има паркинги. Те могат да бъдат наети от хотелиерите и предоставяни на клиентите им.”

Но това е тема, която ще претърпи развитие. От другия край на Стария град жители подготвят подписка. Те искат откъм Понеделник пазара и ул. „Александър Малинов” , най –общо казано колелото на Източната порта,  да бъдат монтирани бариери. Денем всички работещи наблизо паркират там, а това създава неудобство за живеещите вн района. Във всеки един голям град, във всяка една държава ги има тези рестриктивни мерки за ограничаване на автомобилите. Включително и в азиатските. В Истанбул например, който ни е близка дестинация, в центъра се движат само специализирани автомобили. Ако човек има резервация в хотел в старинната част, за да влезе през деня, заплаща доста солидна сума за това си удоволствие. Безплатен е достъпа след 10 вечерта, когато няма туристически групи.

Знае се каква е политиката, знаем, че усилията са в посока към Пловдив 2019, всеки трябва да направи компромис, за да се случат нещата най-добре.

Какво не успяхте да свършите?

О, много е. Аз като един млад човек винаги искам всичко сега, на момента да се случи. Исках през 2017 да възстановим парк Бунарджика, но не бяхме готови като проект, нямахме и финансовата възможност да го направим. Започваме да работим по проекти, за да имаме проектна готовност – получим ли финансиране, да започнем реална работа. Иначе ми се иска всичко и навсякъде да бъде обновено. Не можахме да се справим с вандалските прояви. А бяхме свидетели на много такива. Боли ме за една чешма, която направихме и оцеля само седмица. В крайна сметка имаше нужда от нея - който мине в горещините край чешмата, да се освежи. Да, сменихме я, оправихме я, но това ли сме ние? В такъв град ли искаме да живеем?

Бяха запалили и детска площадка на Младежкия хълм. Това е детска площадка! Не е паметник, свързан с историческото ни минало или политика.

Не може на всеки ъгъл да има полицай или видеокамери. От нас зависи да се грижим и опазим това, което администрацията създава.

Какви бяха страховете Ви като най-младия пловдивски кмет при поемането на властта?

Основно един. Доверието на моите съграждани. Ще мога ли да го оправдая. Тази позиция поражда огромни отговорности. Отговорности, които човек трябва да възприеме и понесе и да ръководи така, че да е запомнен с добро.

Нашите съграждани сами ще преценят дали се справяме добре и дали да предадем щафетата на хора, които могат повече от нас. Защото трябва да развиваме нашия град, а управлението на един район не е самоцел. Поне за мен. Това е изключително отговорна и тежка задача и в момент, в който човек е разколебан, уморен или отегчен, трябва сам за себе си да каже: „Аз бях до тук!” и да даде възможност на следващия да продължи. А само времето може да покаже кой кмет е бил успешен и кой – не. 

Как ще посрещнете Новата година?

Със семейството си. Дори в двата работни дни между Коледа и Нова година ще си позволя да си взема отпуск, за да може да се видя с любимите си хора – жена ми, децата, родителите. Ще бъда и няколко дни в Хисаря, където са родителите на съпругата ми. Изобщо, ще се посветя на семейството си, защото покрай служебните ми ангажименти, то най-много страда от липсата на достатъчно време за тях.     

Автор: Огняна Генева