Кметът на Северен Ральо Ралев

Ральо Ралев, кмет на район Северен: През 2018 година ще съсредоточим усилия в кв. „Кършияка”

Публикувана 11.12.2017 10:37

Ральо Ралев е определян като най-успешният районен кмет в Пловдив, след като над 56% от жителите на район Северен гласуваха за него на втория тур на местните избори през 2015 година – най-убедителен резултат във всички райони на града. Това е втори мандат за 41-годишния районен кмет, който управлява администрацията на най-големия като площ район в Пловдив вече шеста година.

 

Г-н Ралев, доволен ли сте от отиващата си 2017-та година?

Може да се каже, че съм доволен, особено ако я сравним с предишната 2016 г. Лично за мен и надявам се за гражданите на район Северен, отиващата си година е в пъти по-добра. Това се дължи най-вече на повечето средства, които имахме за капиталова програма. Ако през миналата с решение на Общинския съвет бяха отпуснати 100 хил. лв. , то през 2017-та средствата бяха 600 хил.лв.

За мен лично приоритет е инфраструктурата, макар че сред задълженията на кмета е и да се среща с хлапетата в детските градини, с пенсионерите в техните клубове, да уважава празниците им и да знае проблемите им. Но инфраструктурата е най-важното, а всички знаем, че тя се прави с пари. Затова съм доволен и мога да кажа, че 2017 година бе добра.

Кой е най-големият проект, реализиран през тази година във Вашия район?

Това е паркингът на бул. „България” 2, 4 и 6. Това беше парцел от 3.5 дка, източно от сградата на Язов, както го знаят пловдивчани, и беше приготвен за продажба. Спряхме процедурата, направихме прекрасен паркинг за около 150 автомобила. Теренът беше пълен с камънаци, изхвърлени бетонни отпадъци и други боклуци, които изчистихме. Подравнихме мястото, изградихме алеи, осветление и подходи към паркоместата. Направихме го модерен и приятен, както трябва да бъде. Половината от паркоместата ще бъдат отдадени по общинската Наредба за платено паркиране. Интересът на гражданите към този вид места е огромен. Този паркинг вече е пълен, на „Победа” (зад сградата на старото Данъчно) напливът за платено паркиране е огромен. Там буквално се води война за места. Към момента изграждаме и паркинг на ул. „Сава Муткуров”. Всъщност той беше изграден, но понеже имах забележки към работата на изпълнителите, се наложи да направят корекции по свършеното. И  този паркинг също е пълен - от 50 паркоместа там, 25-те, които са по Наредбата, вече са платени. Останалите ще са оборотни.  

Толкова ли е сериозен проблемът с паркирането в Северен?

Ако си върнете архивите, ще видите, че още през първия мандат аз наблегнах много на изграждането на паркинги. През 2014 и 2015г. правихме изключително много паркинги, дори един мой колега, районен кмет, каза тогава: „Е, стига с тия паркинги, ти само паркинги правиш, не правиш улици.” Много съм щастлив, че сега, през 2017-та година всички мои колеги правят основно паркинги. Няма как да е иначе – Пловдив е град, който може да поеме около 90 000 автомобила. Към настоящия момент те може да са станали 180 000, но статистиката отпреди половин година сочи цифрата 160 000 автомобила. Но това са, забележете, регистрираните в Пловдив. Въобще не говоря за колите с регистрационен номер от другите градове. И това е много хубаво – говори, че Пловдив е станал притегателен център за много жители от цялата страна, но пък поставя проблема с паркирането. Паркоместата в Пловдив никога няма да са достатъчни и това трябва да е ясно и рано или късно ще се обърнем към опита на другите страни. В Япония например не можеш да си купиш кола, ако нямаш паркомясто, а в гръцката столица Атина от 10 години е въведено правило – един ден карат шофьорите с четните номера, един ден с нечетните номера. Най-вероятно това ще дойде и при нас.

Стигат ли Ви приходите от гаражните клетки?

Зависи за какво! Когато си кмет на най-големия по територия район с най-голямата индустриална зона, и имаш 204 хиляди лева от гаражи, то те няма как да стигнат. Мога да назова цифрите по проектите за следващата година, които имаме и искаме да изпълним:  ул. „Иван Рилски” – 323 000 лв. , ул. „Средец” – 319 000 лв. , на ул. „Полет”  само асфалтирането ще е 650 000 лв., а с тротоар и осветление се отива на  1 милион и 300 хил. лв., ул. „Дилянка” – 1 млн. лв. Така че всеки един да отговори, дали 170 000 или 204 000 лв. са достатъчни за капиталовата програма на една районна администрация.

Една районна администрация трябва да разполага със сумата между 1 и 2 млн. лв. на година. Аз съм човек-реалист – над тази сума администрацията няма капацитета да управлява тези средства, но под тази сума няма как пък да съществува пълноценно.

Споменахте някои от проектите си за следващата година. На какво ще наблегнете през 2018?

През 2018 ще съсредоточа усилията си в кв. „Кършияка”. Аз съм длъжник на този квартал. Осъзнавам го.

Управлявам район Северен вече 6 години. През първите три работих най-много в кв. „Захарна фабрика”, след това 2 г. работих много в кв. „Гагарин”. Смея да твърдя, че няма друг квартал в Пловдив, в който да са инвестирани толкова много средства. Там са оправени десетки улици, изградени са паркинги с нови паркоместа. Детските площадки – всички тях или обновихме, или създадохме. Сега идва ред на „Кършияка”. Но искам чрез вашите читатели да поясня, че работата там бе забавена, заради проекта с водния цикъл на Пловдив. През 2019 той ще започне да се изгражда и в „Кършияка” са 58 улици, на които ще бъдат подменени правата и обратната вода и ще бъдат преасфалтирани от тротоар до тротоар. Включително там, където има павета, ще бъдат подменени с асфалт, ще има осветление и целия квартал ще бъде облагороден. Ще бъдат изградени детски площадки, ще има фитнес на открито, места за отдих, зеленина.

Мисля, че през есента на 2018-та ще сме готови да започнем работа там, след като приключат търговете и процедурите, но категоричен отговор ще може да даде кметът на Пловдив г-н Тотев, защото все пак става дума за водния цикъл на града. Той струва 90 млн. лв., но Общината отпуска още малко над 15 млн.лв. – жест към кв. Кършияка, за асфалтиране на улиците от тротоар до тротоар. Затова и кв. „Кършияка” остана встрани от работата ми като кмет.

Има ли шанс през 2018-та да зарадвате служителите си с нова сграда, в която да работят?

Не. Това е мое мнение и го изказвам, защото на 25 октомври 2015-та г. в срок до две години, т. е. до 25 октомври 2017-та г. имаше споразумение, подписано от зам. – кмета Димитър Кацарски от страна на Община Пловдив и държавния съдебен изпълнител, който е синдик на онази сграда, която е на колелото на булевардите „Цар Борис III” и „Дунав”. Трябваше сградата да се завърши, срещу което да получим не само онова, което е по договор – 540 кв.м., но и още 500 кв.м., защото районната администрация няма как да се помещава в по-малко от 1000 кв.м. площ.

Сега сме в три бараки: централната (на „Цар Борис III” 22 А), на „Вук Караджич”26 и на бул. „Дунав”, където се помещава Дирекция Здравеопазване. Това създава изключително неудобство за работата в местната администрация – колегите са откъснати и това затруднява всички – и нас, и гражданите. На ден трябва да отида на двете места или служителите да дойдат тук – документооборотът си върви, входират се и се изходират писма. При решаването на казуси също се събираме на едно място, което пак е свързано с неудобства.

Но за да се реши веднъж завинаги проблема, ще са нужни поне 1 млн. лв. Аз лично съм направил предложение чрез Община Пловдив до Общинския съвет , но на този етап няма движение по това предложение. Така, че моята прогноза е, че няма как през 2018-та да се пренесем в новата сграда.

Как ще посрещнете Новата година?

За първи път нямам идея къде ще празнувам Нова година. На Коледа по традиция ще се съберем цялата фамилия, но за новогодишната нощ все още нямам планове.

Мога обаче да кажа отсега, че  на 22 декември ще празнуваме заедно с колегите от администрацията в хотелски комплекс близо до Пловдив. Те заслужават и почивката, и купона, доволен съм от работата им. При нас контактът с гражданите, обратната връзка, е много важна. Ето сега например имаме авария на ул. „Средец”. Отидох да видя как стоят нещата там, в близост е социалната кухня и като видиш, че хората те познават, че бързат да те поздравят, че искат да те спрат и кажат нещо и се усмихват като те видят, ти става ясно, че си вършиш работата. Това най-вече е стимулът ми да продължа.

Разбрал съм, че комфортът на хората в района е диаметрално противоположен с комфорта на служителите в администрацията – колкото по-доволни са гражданите, толкова по-недоволни са служителите, защото аз изисквам от тях. И тъй като виждам резултатът от това, разбирам, че така трябва.

Затова мисля, че служителите на районната администрация заслужават да им направим един запомнящ се празник.

Автор: Огняна Генева