Владимир Левчев празнува в Пловдив 60-годишен юбилей

Публикувана 24.11.2017 10:42

Вечер, посветена на 60-годишния юбилей на Владимир Левчев организират в Пловдив  Културен център Тракарт и издателствата Жанет 45 и Ерго. Литературното събитие ще представи книгите му "ЛЮБОВ НА ПЛОЩАДА" (Жанет 45) -- поезия и "КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА" (Ерго) – есета, модератор е Цветелина Драганова.

Юбилейната вечер ще се състои от 18.00 часа днес в  Културен център Тракарт.

* * * * *

Стихотворения от ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ*

 

РИТУАЛ НА ПОСВЕЩАВАНЕ

 

На Атинула

 

Един нещастен човек

не може да бъде поет.

Бранко Милкович

 

Бурята е близо.

Виждам бели материци да се носят

в тъмното небе -- да се разтварят океани --

да поглъщат

лунни планини.

Виждам мислите,

които плуват по лицето ти -- усмихват се

и втренчено ме гледат.

Виждам чудесата на света

навсякъде...

 

Светът е карта

на световната душа,

която вечно се изменя!

 

Змията на вселената раздвижва

лъскаво подлунно тяло.

Разтваря си главата като роза

в теб,

за да захапе в мен

набъбналата си опашка.

 

Мълния проблясва през телата ни

и руква древният порой --

за да се затвори кръговратът:

ние ставаме едно.

 

/1986/

* * * * *

 

ЛЮБОВ

 

Ти си красива

като море в топла есен:

слънцето е зряла дюла,

мараня премрежва хоризонта,

твоите движения са сенки

върху огнен пясък...

 

Ти си красива...

И минава бърза усмивка

като сянката на гларус по водата.

 

Ти ме обсебваш

като самота на бели

късни дюни под вятъра.

Ти ме обсебваш

като безкраен миг преди заспиване...

като разходка с количка по златните

тополи на първата ми година.

 

Недостъпна!

Недостъпна си като отминалия ден

(сега когато сънят ме връхлита и стряска --

придошло море в студена нощ).

Недостъпна си като миналото

на човека без бъдеще.

 

И не ми остава нищо друго

освен да си представям, че сме заедно.

И да те целувам

в студа, под самотата на звездите...

 

Обичам те,

защото не съществуваш.

 

/1993/

* * * * *

 

ТЕОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО

 

Има три начина да се прави поезия:

с уста --

когато целуваш икона,

с ръка --

когато я подаваш на падналите в калта,

и с това,

което става между двама влюбени

в леглото.

 

"Поезията се прави в леглото

като любовта"

казва Андре Бретон.

 

Тези, които правят

изкуство за изкуството

целуват себе си,

подават си ръка за лека нощ

и си лягат сами

в студеното легло.

Съжалявам ги!

 

Моята икона, моят свят и моето легло

са в твоята стая.

 

/2009/

* * * * *

*Стихотворенията са част от новоиздадената книга "Любов на площада" (избрано)/Жанет 45, 2017

Източник: GustoNews