Австралийци първи посетиха „Източната порта на Филипопол“, в началото на проучвателните дейности на обекта

Публикувана 13.10.2017 17:18

Четирима гости от Австралия първи посетиха „Източната порта на Филипопол“, след поставеното начало на проучвателните дейности на обекта. Споделиха, че имат часове за разходка из Пловдив и тя тръгва оттук към Стария град. Най-разговорлива от тях бе Джей Уай – учителка по професия с бърз поглед към Античния обект.

„Току-що слизаме от автомобила, а това място е прекрасно. Ако се реставрира, ще се подобри заетостта, ще се привлекат туристи, ще бъде интересно”, превъзбудена от видяното каза тя. Разбирайки, че само на метри от нея е кметът на Пловдив, Джей помоли всичко това да му го каже лично.

И го направи - в компанията на пловдивските медии, представители на градската управа и екипа от архелози, работещ на обекта.    

„Източната порта на Филипопол“  е археологическа недвижима културна ценност с национално значение. В края на август т.г. с Решение на Министерския съвет Община Пловдив получи правото за срок от 10 години да управлява комплекса.

Същинските разкопки започват през 1976-78г. от Лилия Ботушарова и Елена Кесякова.

„Сега ще отворим портата в частта, която влиза в самия й градеж. По този начин ще се отвори цялата порта на иначе проучения обект и той ще бъде повдигнат над нивото на терена. Надявам се, догодина напролет портата да е цялостно отворена”, каза ръководителят на археологическия екип Мая Мартинова.

Тя обясни, че централната улица с нападалата архитектура в римо-коринтски стил е добре запазена, но към този комплекс има и други структури, крепостни стени, сгради от двете страни, портици, които трябва да се заснемат основно. Върху това заснемане ще се направи проект за консервация, реставрация и социализация на паметника, за да може общината да кандидатства за финансиране.

„Най-основният акцент в „Източната порта на Филипопол“ е улицата с портиците, имаме чудесно съхранена архитектура, бази, колони, капители, т.е. това е един обект с много висок потенциал за извършване на анастилоза  - възстановяване на колони във вертикален план. Виждате главната входно-изходна артерия на Античния Филипопол с една порта – трипилан с един централен вход и два малки, и към нея води една разкошна улица със запазена колонада в римо-коринтски стил. Улицата е много широка – 13 метра, оформени са тротоари, портици от двете страни и сгради - сектори от крепостните стени. По-ранната е построена при Марк Аврелий през 172г. н. е., след което е изоставена. По-късната крепостна стена - с две кули, е от късната Античност. Има данни, че в самата порта е интегрирана по-ранна почетна арка, построена вероятно по времето на император Хадриян и може би се свързва с негово посещение тук. Тези елементи, които в момента почистваме, са останки от тази арка”, разказа археологът Мая Мартинова.

„Източната порта на Филипопол“  е елемент от фортификацията на Античния Филипопол, която го пази при нашествие и в същото време е официална входно-изходна артерия.

„Оттук са влизали императорите и всички граждани от империята, които са идвали тук”, каза Мартинова и още: „Тук са открити много емблематични археологически движими паметници, които са експонирани. Примерно фризът на здравеносните божества, експониран в Римската зала на Археологическия музей в Пловдив, фризът с гладиаторските сцени също е открит тук и още - двуезичният надпис на латински и старогръцки за построяването на крепостната стена, който се датира много точно – 172 г.н.е. при император Марк Аврелий, открит е надпис за постамент на статуя на Базилиск, който става по-късно император. В тази колонада има постаменти със статуи на почетни граждани, заслужили с отношението си към града”.

Мартинова обясни, че всички тези елементи няма как да бъдат върнати на оригиналното им място, защото липсва информация къде и как са били разположени. „Например фризът на здравеносните божества е бил открит в основите на една джамия „Бей Меджит”, която е била тук и при нейното разрушаване е намерен този фриз. „Източната порта на Филипопол“ е съществувала през V-VI век, дори и през Средновековието. Следва османски период, белязан с джамията и съответното застрояване”, допълни още ръководителят на археологическия обект.  

Кметът Иван Тотев пък каза, че по проект „Източната порта на Филипопол” Общината е имала намерение да работи още преди 4-5 години. Затова е закупила къща в близост до комплекса. Тя ще се превърне в Туристически информационен център или в сграда, която ще обслужва културния паметник. Къщата е в началото на ул. „Цар Иван Срацимир”, която отвежда до другия археологически обект „Малката раннохристиянска базилика”.  

Успоредно с разкопките, през зимните месеци ще се направи проектирането на къщата. В края на март-април, след съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Общината ще кандидатства по програма за културните паметници на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

„Кандидатствайки за този проект ще включим обекта „Източната порта на Филипопол“ , предстоящия Туристически център и други близки културни обекти. Улица ” Цар Иван Срацимир”, която отвежда до Малката базилика ще се прави със средства от ОП „Региони в растеж”. Прогнозната стойност е 8-9 млн. лв. Целевите средства, които Община Пловдив ще отпуска за разкопките до края на археологическия сезон са 20 хиляди лева”, обясни кметът.

Той предвижда нова организация на движението там - в случай, че археологията го изисква.

„Предоставянето на „Източната порта на Филипопол“  от държавата на Общината ще позволи реставрация, експониране и управление, които да спомогнат за развитието на културния туризъм в Пловдив”, категоричен е Тотев. 

Автор: Огняна Генева
Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода