Австралийци първи посетиха „Източната порта на Филипопол“, в началото на проучвателните дейности на обекта

Публикувана 13.10.2017

Четирима гости от Австралия първи посетиха „Източната порта на Филипопол“, след поставеното начало на проучвателните дейности на обекта. Споделиха, че имат часове за разходка из Пловдив и тя тръгва оттук към Стария град. Най-разговорлива от тях бе Джей Уай – учителка по професия с бърз поглед към Античния обект.

„Току-що слизаме от автомобила, а това място е прекрасно. Ако се реставрира, ще се подобри заетостта, ще се привлекат туристи, ще бъде интересно”, превъзбудена от видяното каза тя. Разбирайки, че само на метри от нея е кметът на Пловдив, Джей помоли всичко това да му го каже лично.

И го направи - в компанията на пловдивските медии, представители на градската управа и екипа от архелози, работещ на обекта.    

„Източната порта на Филипопол“  е археологическа недвижима културна ценност с национално значение. В края на август т.г. с Решение на Министерския съвет Община Пловдив получи правото за срок от 10 години да управлява комплекса.

Същинските разкопки започват през 1976-78г. от Лилия Ботушарова и Елена Кесякова.

„Сега ще отворим портата в частта, която влиза в самия й градеж. По този начин ще се отвори цялата порта на иначе проучения обект и той ще бъде повдигнат над нивото на терена. Надявам се, догодина напролет портата да е цялостно отворена”, каза ръководителят на археологическия екип Мая Мартинова.

Тя обясни, че централната улица с нападалата архитектура в римо-коринтски стил е добре запазена, но към този комплекс има и други структури, крепостни стени, сгради от двете страни, портици, които трябва да се заснемат основно. Върху това заснемане ще се направи проект за консервация, реставрация и социализация на паметника, за да може общината да кандидатства за финансиране.

„Най-основният акцент в „Източната порта на Филипопол“ е улицата с портиците, имаме чудесно съхранена архитектура, бази, колони, капители, т.е. това е един обект с много висок потенциал за извършване на анастилоза  - възстановяване на колони във вертикален план. Виждате главната входно-изходна артерия на Античния Филипопол с една порта – трипилан с един централен вход и два малки, и към нея води една разкошна улица със запазена колонада в римо-коринтски стил. Улицата е много широка – 13 метра, оформени са тротоари, портици от двете страни и сгради - сектори от крепостните стени. По-ранната е построена при Марк Аврелий през 172г. н. е., след което е изоставена. По-късната крепостна стена - с две кули, е от късната Античност. Има данни, че в самата порта е интегрирана по-ранна почетна арка, построена вероятно по времето на император Хадриян и може би се свързва с негово посещение тук. Тези елементи, които в момента почистваме, са останки от тази арка”, разказа археологът Мая Мартинова.

„Източната порта на Филипопол“  е елемент от фортификацията на Античния Филипопол, която го пази при нашествие и в същото време е официална входно-изходна артерия.

„Оттук са влизали императорите и всички граждани от империята, които са идвали тук”, каза Мартинова и още: „Тук са открити много емблематични археологически движими паметници, които са експонирани. Примерно фризът на здравеносните божества, експониран в Римската зала на Археологическия музей в Пловдив, фризът с гладиаторските сцени също е открит тук и още - двуезичният надпис на латински и старогръцки за построяването на крепостната стена, който се датира много точно – 172 г.н.е. при император Марк Аврелий, открит е надпис за постамент на статуя на Базилиск, който става по-късно император. В тази колонада има постаменти със статуи на почетни граждани, заслужили с отношението си към града”.

Мартинова обясни, че всички тези елементи няма как да бъдат върнати на оригиналното им място, защото липсва информация къде и как са били разположени. „Например фризът на здравеносните божества е бил открит в основите на една джамия „Бей Меджит”, която е била тук и при нейното разрушаване е намерен този фриз. „Източната порта на Филипопол“ е съществувала през V-VI век, дори и през Средновековието. Следва османски период, белязан с джамията и съответното застрояване”, допълни още ръководителят на археологическия обект.  

Кметът Иван Тотев пък каза, че по проект „Източната порта на Филипопол” Общината е имала намерение да работи още преди 4-5 години. Затова е закупила къща в близост до комплекса. Тя ще се превърне в Туристически информационен център или в сграда, която ще обслужва културния паметник. Къщата е в началото на ул. „Цар Иван Срацимир”, която отвежда до другия археологически обект „Малката раннохристиянска базилика”.  

Успоредно с разкопките, през зимните месеци ще се направи проектирането на къщата. В края на март-април, след съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Общината ще кандидатства по програма за културните паметници на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

„Кандидатствайки за този проект ще включим обекта „Източната порта на Филипопол“ , предстоящия Туристически център и други близки културни обекти. Улица ” Цар Иван Срацимир”, която отвежда до Малката базилика ще се прави със средства от ОП „Региони в растеж”. Прогнозната стойност е 8-9 млн. лв. Целевите средства, които Община Пловдив ще отпуска за разкопките до края на археологическия сезон са 20 хиляди лева”, обясни кметът.

Той предвижда нова организация на движението там - в случай, че археологията го изисква.

„Предоставянето на „Източната порта на Филипопол“  от държавата на Общината ще позволи реставрация, експониране и управление, които да спомогнат за развитието на културния туризъм в Пловдив”, категоричен е Тотев. 

Автор: Огняна Генева