Сн. 1 – Римска златна монета – Солид, възхваляваща Базилиск

На кого е посветен ктиторският надпис в Малката базилика?

Публикувана 29.08.2017 08:22

Малката базилика, намираща се днес в центъра на съвременен Пловдив, някога била изградена между външната крепостна стена и най-източната улица в пределите на античния Филипопол.

При построяването й през втората половина на V век, Малката базилика е била трикорабна, едноапсидна с притвор и параклис по продължението на южния кораб, също завършващ с апсида. Пищно украсени мраморни и сиенитни колони са разделяли корабите. Прекрасни многоцветни мозайки от естествено оцветени камъчета покривали целия под на раннохристиянския храм. Талантливите майстори от Филипополската школа вплели в многоцветната мозайка различни символи, чрез които посланието на ранните християни достига до нас: кръст, вписан в кръг и свастики, изпълнени в меандрова плетеница; розета – символизираща христовата кръв; ваза – символизираща манната небесна, соломонов възел и др.

Един от интересните символи в мозайките е ктиторският надпис, изписан в tabula ansata (от лат. – правоъгълник с удължения от двете страни, подобни на лястовичи опашки), разположен между амвона и олтарната преграда. Буквите му са в цвят охра върху бяло правоъгълно поле (Bospachieva, M. 2002). Предполага се, че надписът е съдържал  шест реда, на гръцки език, като в момента са запазени четири от тях (Gerassimova, V. 2002). Според проф. В. Герасимова той е бил посветен на Флавий Базилиск (от лат. Flavius Basiliscus Augustus), който на 9 януари 475 г. се възкачва на императорския трон на Източната римска империя, заменяйки Зенон. В надписа Базилиск е наречен „победител” и „патриций”, поради което се смята, че самата мозайка е била положена след успешната битка с готите, при която Базилиск е предвождал армията на Източната римска империя.

Когато готите нападат Константинопол през 741 г., той ги отблъсква в посока към Филипопол, като победоносната битка, състояла се край реката, им попречва да влязат в града. Според В. Герасимова по това време Базиликата е била в процес на изграждане, така че дарените от Базилиск и останалите патриции средства са използвани за мозайките и обзавеждането на храма.

Подкрепа в своята военна и политическа кариера Базилиск получил от сестра си Елия Верина, съпруга на император Лъв I. За осъществяването на преврата срещу Зенон важна роля изиграли Теодорих Страбон, византийският генерал Ил и племенникът на Базилиск Арматус. Зенон бил принуден да се оттегли в родовите си земи в Анатолия. Войната срещу него, религиозните убеждения на Базилиск, както и някои други негови недалновидни решения, стрували скъпо на хазната, което довело до оттегляне подкрепата на поддръжниците му. Басилиск бързо загубил популярност в столицата. През това време Зенон организирал малоазийските войски срещу него и през август  476 г. се завърнал на власт, подкрепен от исаврийците. Базилиск бил наказан с domnacio memorae (от лат. – проклятие на паметта), при което първите два реда от надписа, съдържащи името му, били изтрити.

Няколко десетилетия след построяването й базиликата е била разрушена. При повторното й изграждане били запазени нейните размери и вътрешно делене на пространството, но мозайките останали неразкрити. Към основната сграда бил пристроен баптистерий (от гр. βαπτιστήριον – пристройка на храм за извършване на кръщение), където върху мозаечния под могат да се видят единствените зооморфни изображения с християнска символика – гълъбчета и елен. Баптистерият, с кръстовидната писцина (от лат. –  басейн) и мозаечен под, е единствен от този вид засега консервиран и експониран в България.

През 1995 г. Малката базилика заедно с  намиращия се в близост до нея сектор от източното трасе на външната крепостна стена получават статут на Паметник на културата с национално значение.

През 2010 – 2013 г. с подкрепата на Фондация „Америка за България” е извършена цялостна реставрация, консервация и социализация на целия археологически комплекс. Различни мероприятия се провеждат на специално изградените за целта места, както на двора, така и в сградата.

Автор: Надя Терзиева

Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода