Пенка Калинкова, Мариана Чолакова, Милена Чакандракова и Любозар Фратев хвърлиха оставски от УС на ОФ "Пловдив 2019"

Липсата на диалогичност доведе до оставки в ОФ "Пловдив 2019"

Публикувана 20.07.2017 14:56

Оставката на четирима членове на Управителния съвет на ОФ „Пловдив 2019” разбуни духовете на нарочната сесия на Общинския съвет в сряда, 19 юли. Пенка Калинкова, Мариана Чолакова, Милена Чакандракова и Любозар Фратев пространно обясниха в кулоарите на местния парламент причините за своето оттегляне.

Манол Пейков също изрази своето становище около ситуацията в „Пловдив 2019”. Кметът Иван Тотев заяви, че на следваща сесия на ОбС ще бъде вкарано предложение за избор на нови членове на УС на фондацията.

Пенка Калинкова: Предложението на БСП за извънредна сесия съвпадна с нашата идея за подобна сесия, защото имаше нужда от такава.  Оставката ни е с натрупвания. Комуникацията отдавна е нарушена. Визирам  случаят с Манол Пейков. Тук научихме за някакъв проект със Соня Йончева, чухме и други неща, които каза кметът и се чудим защо ние не ги знаем като членове на Управителния съвет на Фондацията, а г-жа Даниела Дженева например, знае за него. Въпроси за пл. „Централен” и други обекти ние задаваме непрекъснато. Отговорът научаваме тук. Културните събития ще минат и ще отминат, но културната инфраструктура ще остане и след 2019г. За мен тя е важна. Като махнем ваканционните месеци, до събитието остава точно година и 4 месеца. Аз съм сериозно притеснена.

И не толкова за артистичната програма, защото Пловдив е доказал, че може да прави добри артистични продукти. Работи се по много проекти, а ние сме се „закопчали” така, че да не се промъкне някой, който просто иска да печели пари на гърба на Фондацията, без да предлага нещо качествено. Да, на нас ни е скъпо всичко, което се случва в Пловдив 2019, защото работим за каузата отпреди спечелването на титлата. Ние сме хората от пред началото.    

Любозар Фратев: Нарушената комуникация с председателя на УС на ОФ „Пловдив 2019” е причина за колективната ни оставка. Ние му отправихме две покани за разговор да се преразгледа решението за отстраняването на член на УС и да се свика сесия, защото с отстраняването на Манол Пейков, се е изразило незнание и съмнение какво прави Фондацията, а оттук и недоверие в работата й.  Като тук не става дума конкретно за човека Манол Пейков, за личността, а за принципа. И след като кметът счита, че решението за отстраняването му е неправилно взето, редно беше то да се преразгледа. Явно опозицията му е ударила шамар. Подходът е неетичен и методите са недемократични, затова се оттегляме. А Манол, подобно на малко дете, плесна с ръце и каза: „Царят е гол! Царят е гол!”. И всички наши избраници се обидиха. Защото им каза истината.

Милена Чакандракова: Днес отвсякъде кметът даде сигнал, че оставката ни ще бъде приета. Тази година от 1 януари до 1 юни сме провели 11 заседания, което прави на всеки  2 седмици – заседание. Нашият председател (кметът) е присъствал на 3 от тях. На заседанието ни от 22 май,  взехме решение за изправяне на грешката с Манол Пейков, на което той се подписа, тогава  взехме решение за предложение за извънредна сесия на ОбС . Оттогава досега минаха три месеца, три напълно загубени месеца.

Мариана Чолакова: Върви една линия на внушение за нашето силно его, аз го казах днес (на Общинската сесия на 19 юли)и от трибуната на ОбС : „Нас ни е събрало не едно его, а една голяма кауза. Сега установяваме, че ние вече няма да бъдем полезни. Ако въпросът опира до това да сме удобни, ние досега сме показвали, че не принадлежим към „удобните” хора. Но това да сме полезни, да се случват нещата по най-добрия начин, беше наистина кауза за нас.

Проектът така или иначе ще се случи, той ще приключи. Ще остане културната инфраструктура. Но, повярвайте, най-важното са хората. И ние трябва да имаме респект към всеки един. Въпросът е принципен. Днес е Манол, утре може да съм аз.

Манол Пейков: Ситуацията е неравностойна. На мен не ми е дадена възможност да говоря в нито един момент в тази зала. Двама общински съветници продължават да ме обвиняват в нещо, което не е – аз исках да допринеса с моя труд за един проект, а не да взема парите. За мен колективните оставки са логичен финал на това, което поставиха група общински съветници. За мен фактът, че гласуваха единодушно говори за две неща: или им е наредено отгоре ( това са 8 различни политически групи в Общинския съвет, значи - вижте какви политически уговорки се правят зад кулисите, ако това е така),  или тези хора не мислят и нямат лично достойнство, което не е по-малко извинително от първото. Просто няма трета логична възможност. Признателен съм на колегите си, че се солидаризираха с мен, защото въпросът е принципен. Той не е до личности.

Погледнете снимки от времето, когато Пловдив спечели тази кандидатура и вижте дали на тях има един човек който продължава да работи за тази кауза и проследете биографията на тези хора. Днес тях ги няма във Фондацията. Нещата тръгват в чисто политическа плоскост, кметът се държи абсолютно авторитарно. Това не е тайна за никого. Това е и основната причина за колективната оставка. Подлостта му във случая, по начина, по който постъпи с мен, е съвсем друга тема. Тя е въпрос на лични принципи, на личен морал, на лична почтеност. Защото това беше чиста проба подлост. Той подписа документ на заседание, на което не присъствах, защото бях теоретично отстранен, с който документ пое ЛИЧЕН ангажимент да ме възстанови. От трибуната на Общинския съвет каза, че нямало такива предложения. Той трябваше да даде това предложение. Той не го даде. И каза, че нещата са ок и работят добре. Тоест, неговият принцип е този на щрауса – да си заврем главата в пясъка, ама това, че гъза ни стърчи нагоре и е оголен, за него не е проблем. Начинът, по който се държа при оставката на тези четирима души ме накара да го репликирам. Начинът, по който реагира, беше брутален! Каза: „Ами да, така са решили, най-важното е, че ние вървим напред”. Как напред? Кое напред? Къде напред? Вървим към една абсолютна централизация.

Още съвсем в началото, когато стартирахме този проект, колеги от други културни столици ни предупредиха: „Внимавайте, ще има политически апетити”. Ние си казахме: „Ок, така ще е, ама не може да е чак толкова зле”. Оказа се по-зле. Мисля, че в историята на европейските културни столици не е имало толкова силна и толкова брутална политическа намеса.    

Дава се информация „парче по парче”, нещата се отлагат и се надяват във времето да се разсъхнат. Кметът дори не пожела да ме погледне в очите и да се здрависаме. Стефан Стоянов поне дойде, въпреки че от него нищо не зависи, но това е една друга тема.

Трябва да съберете едно, две, три и четири и да видите какво се случва в тоя град. Кметът манипулира по един абсолютно директен и брутален начин всички ни. Колегите ми от Управителния съвет с оставката си го заявиха. Трудно е човек да бъде честен и директен, когато е зависим от обществено финансиране. Аз в случая не съм зависим от никого и мога до си позволя пред вас да бъда честен.

С оглед оставащото кратко време до 2019 проектите ще се случат по следния начин: ще направят едно голямо джамбуре, едно голямо откриване, ще направят няколко големи събития като  Hills of Rock, за които вече са дадени пари. Но нещата, които нас най-много ни вълнуваха – социалните, останаха на заден план. 

Защото, каквото и да си говорим, ние спечелихме с проекта „Махала”. Това впечатли най-много журито -проектът с най-голямото ромско гето в Европа, каквото е Столипиново. Сега започна да се говори: „Ами защо само ромите? То и Кършияка е такъв квартал”, т.е. нещата се размиват съвсем умишлено. Искат да избягат от определени теми, за да може да си разпределят парите по равно.  Тези хора са тези, които дърпат конците – кметът и хората около него. Не зная кой е Master men-ът. Артистичният екип е от хора на заплата. Ние от гражданската квота непрекъснато настоявахме да има повече заседания. Кметът, който управлява Управителния съвет умишлено свикваше по-редки заседания. Това не е ли парадокс? Това е ясен знак, че не иска ние да работим, а той да дърпа конците. Мисля, че става дума за късогледство, за огромно его, за мечтателство, за което непрекъснато говори, но знаем че пътят към Ада е постлан с добри намерения.

И вече започвам да смятам, че става дума за финансов интерес, защото моментът, в който дойдоха тия пари, започнаха да се отстраняват хора и да се изритват и изтикват към периферията. Защото точно това виждам аз в момента. Ние имаме ясна структура в Апликационната форма, която ще бъде разбутана. И вместо да се случи всичко по четирите основни коловоза, както сме го замислили, това се омаловажава в полза на едно джамбуре. Ще работи принципа: „Нашите творци, дайте да дадем по малко на всички гилдии, за да са доволни”, това са фрази, които неслучайно се подмятат. Не мисля, че тези хора са чак толкова загрижени за нашите творци. Нашите творци имат пълната свобода да кандидатстват по проекти. Имаше Отворена покана, има 173 проекта. Нашите творци не са поставени на равностойна позиция. Не са.

За мен най-важното е как ще се събудим на 1 януари 2020. Дали ще имаме по-добър културен капацитет, дали ще имаме по-високо самочувствие, дали ще имаме подобрена инфраструктура, дали ще имаме самочувствието на културна столица, защото сега Пловдив няма. Пловдив е един дълбоко провинциален град, въпреки всичките ни приказки. И фактът, че не направихме нищо за Тютюневия си град – чакаме софиянци да кажат, а те увъртат. Абе, ние трябва да диктуваме нещата. Това е нашето наследство! Да – ще променяме законите! Трябва да го имаме това самочувствие! Затова говорим. Ако Пловдив иска да бъде столица, той трябва да е столица в ума си, в самочувствието си. Без значение дали тук живеят 500 души или 50 000.

Дали хвърлените оставки ще имат отзвук в Брюксел? Там не могат да ни налагат. Те ще ни гледат сеира и ще си направят съответните изводи за нас. А ние ще бъдем пълен провал, въпреки че накрая всичко ще бъде обявено като страхотно. Така се случва и в съдебната ни система. Тук се върви към нещо подобно. На всеки да се хвърли по един малък кокал, никой да не цвили и всеки да е доволен. Защото следващия мандат трябва да сме в добра избирателна позиция за местните избори, които предстоят.

А иначе, личните ми проекти си продължават със същата сила, на широката общественост мисля, че вече и е ясно за какво става дума.

Източник: GustoNews
Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода