Къща Клианти / Старинен Пловдив

Перлата Клианти заблестя в Стария град

Публикувана 22.06.2017 22:39

Възродената къща Клианти отвори врати за посетители след 10-годишна реставрация, като началото на възстановителните работи даде  така наречения Японски проект. После Община Пловдив продължи дейностите и така в къщата бяха вложени 1 млн. 600 хил лв. При откриването кметът Иван Тотев каза, че тя със сигурност ще бъде един от най-предпочитаните туристически обекти, а също и че е най-скъпоструващият обект в културния резерват Старинен Пловдив.

http://www.gustonews.bg/?page=article&instanceID=58295&FCID=FC610d7e0f140a41d312acc20b6644c6cb

Какво обаче я прави толкова специална?

Според проучвания, къщата е строена в края на 18 век, по модела на планинските къщи по онова време. Част от тях са запазени и днес в Родопите, каза арх. арх. Румяна Пройкова. Тогава е била най-старата къща в Стария град.  В началото на 19 век – преди точно 200 години е подложена на сериозно преустройство. Сегашните реставраторски дейности възстановяват къщата точно от този период. През първия строителен период къщата е двуетажна сграда с просторен правоъгълен салон (хайет) в етажа и открит сайвант към двора и приземието. Тя има една рядка особеност - между етажа и приземието, само под южните стаи, е развит нисък полуетаж, наречен "химала".

Първичната къща е съвършено различна от тази, която виждаме сега.

Конструктивната система на сградата е смесена. Основите, преминаващи в цокъл с височина 80 см, са от каменна зидария на калов разтвор. Външните масивни носещи стени в първия етаж и полуетажа, както и калканът в цялата височина на къщата са от кирпич, а останалите стени са от дървен паянтов скелет с пълнеж от кирпич, тухли или без пълнеж.

В разпределението на първия етаж основен елемент е "покритият двор", изграден през първия строителен период. Той става център на несиметричната схема поради преграждане на помещения в старото му пространство. От първия период са запазени и външните стени, непроменено остава и подовото му ниво. В южната стена на "покрития двор" е оформен вход на къщата, друг тесен проход се разкрива през двуреден портик от дървени колони към другата улица.

От изток покритият двор е ограден с две помещения, едното от които е единственото с огнище и това го прави основното за живеене. До него са стаите с помощни домакински функции (мутвак), а в срещуположния ъгъл се намира помещение, свързано със занаята на собственика. Непосредствено до северната стена на това помещение е изградена стълбата за втория етаж.

Разпределението на втория етаж запазва асиметрията и двуделното членение на плана от първия период. На него са обособени три стаи, сред които се намира салонът, което е и основно комуникационно средище в жилището. Стената му в тази посока е остъклена (джамлък). Салонът е отворен по цялата си ширина към кьошк, а на подовото му ниво е разположено пространство с височина 1.60 м., наречено "химала" (от гръцки - ниското). То е разделено на източна и западна химала, в които се влиза от ниски долапни врати. Пространствено разширение на помещенията е постигнато чрез еркери към улицата. Така създаденото разпределение през втория строителен период няма аналог при пловдивската възрожденска къща, което прави сградата уникална като архитектура. 

На първия етаж част декоративната украса е запазена само в североизточната стая. На нивото на цокъла са открити стенописни останки от едно пано, които доказват, че там е имало живописна украса от цветя. Запазен е и част от пейзаж. На втория етаж пространството, което е оформено като хайет, е просторно. Таваните са с широки профилирани дъски, оцветени в червено. Мебелите в стаите са реставрирани, а килимите са ръчно тъкани от чиста вълна в естествени цветове, придобити по естествен начин със 160 възела на кв. см.

От хайета се влиза в североизточната стая, в която няма запазена декоративна украса на стените. Таванът обаче е украсен с дърворезбена и рисувана декорация, като цялостната композиция е подчинена на формата на слънчевия диск. Ядрото е изпъкнало, резбовано с огънати листа, имитиращи лъчи, осем на брой. В декоративните форми, образувани между лъчите, върху зелен фон, са изписани вази с цветя. Букетите образуват елегантни орнаменти в бяло и розово. От розетата срещу тях вървят гирлянди с по-ситни цветчета и листа в розово, зелено, червено и бяло.  

Точно тази необичайност отличава Клианти от другите възрожденски къщи от този период. Тя е уникална със своето рисувано дърво по таваните и долапите, с гравираните върху стъкло изображения, с полихромната си позлатена пластична украса.

„Тя е рисувана от неизвестен майстор през 1817г. Бил е изключително даровит човек, който е използвал източна орнаментика и флорални мотиви, които като форми и като цветове не се повтарят”, разказа реставраторът Елена Кривошиева.

Тя определи оригиналния рисунък като „изключително фин и нежен”. Композицията се повтаря, но вазите и цветята в тях са различни, различни са и цветовете, с които са рисувани. Изобразена е дори диня с плодове. Таваните са многопластови и са много изписани, имат ромбоидни стъкълца, които липсват в типичните възрожденски къщи.

„Къща Клианти няма аналог. Може би най-близка до нея като колорит е къща Хиндлиян, а може би Хиндлиян е търсил ефекта на Клианти”, предполага Кривошиева.   

Къщата е най-богата от гледна точка на декоративната украса - другите две помещения в южната част на къщата са богато декорирани. Най-богата и разточителна украса има източното помещение. Стените са украсени със стенопис и декорирано дърво, в долния пояс е имало живописен цокъл, от който е запазено само едно пано с елипсовиден медальон.

Западната стена, най-интересната в цялата къща, е профилирана от голяма правоъгълна ниша с алафранга. В горната част има изпъкнал дървен корниз, а вътре - дървен долап с вратички и други декоративни отвори. От дясната страна на алафрангата е изписан "бъбрив" пейзаж с лента с надпис на гръцки език - "KOSTANTINOPOLIS" и годината "1817".

На паното има изографисан медальон, на който се виждат крепостна стена с кули, десетки сгради и множество минарета, а в центъра се вижда голям морски фар, латният рог - морето, осеяно с платноходи и зад него отново бряг с домове, джамии с минарета и отделни дървета между тях.

От лявата страна на алафрангата е изписан друг пейзаж с включени на преден план широколистни и кипарисови дървета. След тях се вижда крепостна стена, квартали, домове с дървени стобори, паркове с дървета. Очертават се силуетите на църкви и множество островърхи кули, както и надпис на гръцки език "ВИЕНА 1817".

Най-впечатляваща е нишата на Голямата алафранга - дълбока, пресечена от долапите от двете й страни. Върху изпъкналата арковидна форма е изписана лозница с гроздове, преплетена с клонки от розов храст, клонче с три ябълки, зюмбюл, други цветя и птици. Композицията включва нарисувана завеса, фонтан с ниска аркада, покрит от ажурна беседка.

В орнаменталната плетеница, в близост до днешната входна врата е вписан пейзаж с изображение на двуетажна къща с еркери, капандури на прозорците, украса на стените, червен покрив и множество комини. На преден план е маркирана течаща вода, подредени лехи на градина, червена ограда, а извън нея - чешма с два чучура и две корита. „Пейзажът най-вероятно е бил от времето на изписването на къщата през 1817г.”, подхвърля реставраторът Елена Кривошиева.  

Тя, заедно с арх. Румяна Пройкова, арх. Вера Коларова, арх. Кристина Станева, са част от екипа на арх. Джовани Димитров, вдъхнал живот на къща Клианти.

Къщата е възстановена във вида, в който е била през 1817 г., след нейното изографисване.

„Нашата работа носи много голямо удовлетворение и трудностите минават и заминават, крайният резултат остава. Щастлив съм, че мога да вляза в една къща, чиято реставрация сме завършили“, развълнувано каза при откриването на къщата Джовани Димитров.

Той и колегите му признават, че къща Клианти е колоритна не толкова  като архитуктура, а като художествено изписване, като декорация. Това я прави уникална.  

Исторически извори сочат, че къщата е строена от Стоя Абаджийт, от когото я купува Георги Клианти. След него собственици на уникалната сграда са Слава Актарина, към 1949 година - Хрисица Ботева и Карине Сукиссян. През 1968 г. е отчуждена за нуждите на Комитета по туризъм, а в периода 1985-1970 г. неин собственик е Ставри Бегликчията. В момента имота се стопанисва от ОИ "Старинен Пловдив".

Автор: Огняна Генева
Вашите коментари

 

Име

Коментар

Въведете кода