Паметникът на Шипка не е на връх Шипка

Публикувана 03.03.2017

Паметникът на свободата на връх Шипка е висок 31,5 м. „На борците за свободата" – гласи надписът с метални букви, поставен над главния вход от северната му страна, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона.

Символът на героизма и саможертвата на български опълченци и руски войски от боевете за Освобожданието на България обаче не се намира на връх Шипка. За този парадокс пише в своя блог pitagorid.blog.bg Иван Иванов, машинен инженер от Стара Загора. Той е наследник на един от участвалите в строежа на паметника, водач на трудовашка чета, извършвала грубата работа по паметника пред 30-те години на миналия век.

Къде е връх Шипка?

Истинският връх Шипка се намира на север от главното било и превала на прохода и на запад от шосето на около 300 м северно от съвременния паркинг и ресторантчетата около него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът, където се намира днес Паметникът на Свободата се е наричал връх "Свети Никола" и е висок 1326 м.

По времето на социалистическия период е имало практика, много градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 г. с указ му е дадено ново име - връх "Столетов" (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци.) В това не е имало нищо лошо, но по незнайни причини през 1977 г., комунистическото управление отново "решава" да преименува името на върха, като уж връща историческото му име "Шипка". Но става истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува, и с това преименуване всъщност с едно и също име се именуват два различни върха. Коя умна глава е сторила тази глупост не е известно, но след като се разбира за грешката, на истинския връх Шипка се дава също ново име "Малка шипка". Така че днешният връх Шипка е "изкуствено" преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх "Свети Никола".

Въртят лъва като пумпал, накрая го свалят от върха на паметника

Идеята за изграждането на паметник е предложена още на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Но тази идея не се осъществява на практика за повече от 45 години. Все пак, на местата където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 г. са построени множество възпоминателни паметници, най-големия от които е Големия руски паметник, на мястото където е била "Стоманената батарея". На самия връх "Свети Никола" е имало сравнително малък възпоминателен паметник (на мястото където днес се намира "вечния огън").

Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка” се взема решение, във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най- високата точка в околността - връх "Свети Никола".

На 24 август 1922г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но... за самия паметник няма проект.

Изготвянето на проекта се забавя цели 3 години и накрая едва на 3 юни 1924 г е обявен конкурс за проект на паметника с краен срок 31 декември 1924 г. За съжаление резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.

Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата, и поради суровите условия, хората му се разбягали и изоставили строежа.

Инж. Данчов назначава нов главен майстор - Пеньо Атанасов Колев от с Дралфа Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе.

През летата на 1927, 1928 и 1929г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът са го карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът върви трудно и бавно.

Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 година. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по ... политически причини.

Както е известно от историята, след Междусъюзническата и Първата Световна война, България претърпява две национални катастрофи и като бита страна трябва да се подчинява на редица международни споразумения. За какво става въпрос?

Според първоначалния проект на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът бил вече отлят в Софийския военен Арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Самият лъв бил изготвен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх.

И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. "Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!", отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство.

Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг - архитектурният проект го позволявал. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.

Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо упорито да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и "свалят" лъва от върха на паметника и го "поставят" на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на запад.

Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство. "Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни."

И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение ЛЪВЪТ да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение, българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с "въртенето на лъва в различните посоки на света..."

Така строежът на прекроения паметник продължава отново през 1931 година. Трябвало да се постави фигурата на лъва над главния вход на вече построения паметник и да се направят окончателните довършителни работи. За тези дейности са включени и части на трудовата повинност от Стара Загора.

Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве.

Източник: http://pitagorid.blog.bg