1. През 1879 г. банята Хюнкяр Хамам е превърната в Областно събрание на Източна Румелия, 1892 г. Фотограф: Иван Карастоянов

Старите семейни бани в Пловдив

Публикувана 12.12.2016 17:28

В описанието на Пловдив от средата на ХVII век Евлия Челеби уточнява, че в града има 8 обществени бани. 

Изследователят Григор Бойков предполага, че първата обществена турска баня в Пловдив е строена още към края на XIV век. Повод за това дава бележката на книжовника Константин Костенечки,  който разказва за войната между емирите Сюлейман и Муса (синове на султан Баязид) в самото начало на 15 век. Атаката на Муса заварила емир Сюлейман да гуляе в хамам. Банята се намирала извън крепостните стени. Емирът успял да се измъкне от капана и се затворил в цитаделата на Трихълмието.  През първата половина на XV век Шихабеддин паша изградил баните Хюнкяр хамам при моста на Марица и Тахта кале в Капана. Според Махиел  Кийл, през втората половина  XV век Исмаил бей от рода Исфендияроглу изградил банята Челеби кадия (известна повече като Чифте баня, прекръстена в ново време на Баня Старинна).

Въпреки че специалистите включват тези сгради в комплекса, определян като Османския Пловдив, тези архитектурни паметници се появяват като продължение на една  многовековна традиция, която преминала през древна Гърция, Римската империя и Византия.  През този период от близо 2000 години се достигнало до една уникална система за отопление, известна като Хипокауст. Първоначално било открито подовото отопление, осъществявано чрез преминаването на топлия въздух през кухините на пода, а в първи век преди новата ера топлият въздух вече преминавал и през кухините в стените на баните. По този начин огромните постройки били отоплявани с минимално количество гориво.

От тези обществени бани днес са запазени само две – Чифте хамам и Ени хамам. Едната от тях днес е център за модерно изкуство, а другата години наред се използваше като склад за мебели.

В описанието на Пловдив от средата на ХVII век Евлия Челеби уточнява също, че в града има още 165  бани в дворците на влиятелните аяни. Както отбелязва Васил Пеев, в средата на миналия „от тях са останали много малко в кварталите край р. Марица. На няколко места и до сега стърчат конструкциите им, когато всичко останало от обширните сгради е унищожено”. В малкото на брой изследвания за тези бани се споменава, че постройките имали богата украса от релефни орнаменти и цветни растителни мотиви. Подобно на обществените бани, те се осветявали от отвори в свода на покрива.

В Пловдив са оцелели само няколко от частните бани.  Едната е до къщата на Драган Калофереца на ул. „Петко Славейков“ № 32, другата е при къщата на Артин Гидиков (ул. „4 януари“ №15), третата -  в къщата на доктор Стоян Чомаков на ул. „Съборна“, четвъртата – в къщата на Степан Хиндлиян (ул. „Артин Гидиков“ №4). Градени са през първата половина на ХIХ век, т.е. 200 години след описанието на Евлия Челеби, но строителите дословно следват традицията, наследена от предишните епохи.

Архитект Христо Пеев дава сведения и за семейните бани, разрушени в началните десетилетия на миналия век. Една от тях се намирала в къщата на Исмаил бей по северните склонове на Данов хълм (Сахат тепе) на ул. „Пролет” №4.  В двора до къщата на Хаджи Лампша (сега Балабанова къща) имало едноетажна стопанска постройка, в която се помещавали кухня, баня и пералня. В къщата на Персиядо Юда Коен (ул. „6 септември” №12) банята била разположена точно до спалнята. Баня имало и в двора на къщата на Поп Йочо, която се намирала на склона североизточно от храма „Св. Марина”. 

За банята в къщата на Степан Хиндлиян изследователят на пловдивската възрожденска архитектура  Христо Пеев пише:

„Банята, разположена в отделна масивна пристройка, има куполи и сводове и мраморен под, хубаво украсени чешми и ниши; тя е свързана с дневната посредством един коридор, който води в едно широко помещение (дрешник) с много долапи в стените, а оттам — в съблекалнята.

…Заслужава да се отбележи едно техническо нововъведение. Над кухнята има вграден резервоар, в който се събирала дъждовната вода от покрива на къщата; тази вода се изливала по тръби в кухнята, пералнята и банята“.

Най-стара от семейните бани е при къщата на Артин Гидиков. Строена е в началото на ХIХ век, заедно със старата къща на фамилията. Дървената сграда изгоряла при стихийния пожар през 1846 г. и останало само каменното здание на банята. Странна реституция прекрати достъпа до този интересен архитектурен паметник. Същата е съдбата на банята при къщата на Драган Калофереца. Най-нова от т.н. семейни бани е в пристройка към къщата на доктор Стоян Чомаков.

Автор: Владимир Балчев

снимки:

1. През 1879 г. банята Хюнкяр Хамам е превърната в Областно събрание на Източна Румелия, 1892 г. Фотограф: Иван Карастоянов.

2. План на банята при къщата на Артин Гидиков

3. План на банята при къщата на Драган Калофереца.

4. Къщата на поп Йочо, опряна в скалите срещу храма „Св. Марина“. Пощенска картичка от 1901 – 1904 г.

4-2. Къщата на поп Йочо, опряна в скалите срещу храма „Св. Марина“, 1873 г..

5. Останки от стара баня (горе, в средата) току под старата часовникова кула на Данов хълм (Сахат тепе), 1878 г.

6. Поглед от храма „Сурп Кеворк“ към къщата на Степан Хиндлиян (в средата), 1892 г.

7. Къщата на Степан Хиндлиян – скица от арх. Христо Пеев

8. Къщата на Исмаил бей по северните склонове на Данов хълм (Сахат тепе) на ул. „Пролет” №4.

9. Къща на Персиядо Юда Коен (ул. „6 септември” №12)

10. Вратата на кухнята в пристройка към къщата на Степан Хиндлиян. Над вратата е нарисувана кухнята, а до нея и банята.

11. Отворите в свода на банята осигуряват осветлението й.

12. Детайл от релефната украса на банята в къщата на Степан Хиндлиян