Балабанова къща / снимка: Банов

А къде са спали?

Публикувана 11.09.2016 23:45

Безспорно Балабановата къща е една от емблемите на Старинен Пловдив. Построена към 1815-1816 г. и съществува до 30-те години на XX век, когато е срината до основи. Собственост все на търговци - първо на кафтанджията хаджи Панайот Лампша, а в последствие на Лука Балабанов, къщата още със създаването си има комплексен характер, надрастващ функциите на обикновен дом. Освен като такъв тя е и мястото, където стопанинът осъществява своята търговска дейност.

В днешния си вид къщата отваря врати през 1979 г. За построяването й освен на желанието си, Атанас Кръстев – „кмет” на Стария град по това време, се осланя на оригиналното заснемане на арх. Христо Пеев, поместено в книгата му "Пловдивската симетрична къща". Именно Кръстев решава каква ще бъде Балабановата къща - не просто поредната къща - музей, а "едно малко пловдивско палацо - с връщане на автентичния интериор, с мебели от епохата на оригиналната Хаджилампша, предвидено изцяло за артистична дейност".

Тази е причината пловдивчани и гости на града днес да имат възможността да се насладят на различни културни събития - концерти, изложби, литературни четения, в автентична възрожденска обстановка и неповторим дух.

Вторият етаж представя периода на Българското възраждане: дърворезбовани тавани, окичени с впечатляващи стилизирани слънца и примерно обзавеждане, демонстрирано чрез богатството и пищността на френската и виенска мебелна традиция, и късния бароков стил на цариградската мебел, дело на български майстори. Тук често се устройват литературни четения, кръгли маси и концерти. Два пъти в годината, през месеците май и октомври, къщата отваря врати за Фестивала "Дни на музиката в Балабановата къща", който представя български и чуждестранни музиканти от световна величина.

А къде са спали? Невъзможно е да посетиш Балабановата къща и да не си зададеш този въпрос. Подобно на повечето възрожденски къщи и в Балабановата домакинските помещения са се намирали на първия етаж. Смята се, че спалните, дневната, помещенията за прислугата, дори малката наблюдателница са били разположени там. Днес обаче, изпълнявайки функцията на "палацо", етажът помещава Постоянна експозиция картини. Те са дело изключително и само на български артисти и докато вторият, възрожденски етаж е подчинен на академизма (Златю Бояджиев, Давид Перец, Цанко Лавренов, Васил Бараков), то тук можем да се насладим на богата колекция от картини и пластики от съвремието. Емил Стойчев, Георги Баев, Дечко Узунов и една много силно застъпена Пловдивска школа в лицето на Димитър Киров (разположен изцяло в Пруста), Георги Божилов, Енчо Пиронков са само част от имената, които можете да срещнете. Пластиката е представена от портретите на Вежди Рашидов и Галин Малакчиев. Освен постоянната си експозиция от картини, Балабанова къща представя и временни изложби - от тук стартират ежегодните Национални есенни изложби, а бившите избени помещения - днес Сводеста и Дълбока експозиционни зали, са пространство за изява на съвременни автори.

Несъмнено идеята да се възроди Балабановата къща е доказала правотата си във времето. Престъпвайки прага й, имаме възможността да се насладим на възрожденския дух и да се потопим в културния живот на града.

Автор : Димитрина Петрова