фотограф: Л. Баков / Отваряне на входната врата на къща „Недкович“

Къде и кога започва да се пише историята на Общински институт „Старинен Пловдив“?

Публикувана 06.08.2016 09:44

В сърцето на Стария Пловдив, зад каменни дувари и спомени за отминали времена, се издига къщата на богатия карловски търговец на тъкани Никола Недкович.  Построена през 1863 г., тя принадлежи към класическите образци на симетричната възрожденска къща. Някои чуждестранни изследователи оприличават сградата на италианско палацо /дворец/ от епохата на Ренесанса. Този дом се отличава от останалите с най-богатата външна декоративна украса. Над всеки един от триъгълните фронтони на прозорците са изписани изящни архитектурни сюжети. Интерес представлява медальонът на третата колона на портика, на който в централна перспектива е изписана фасадата на къщата от възрожденските художници. В стенописите откриваме и много символика, като вързания лъв, който внушава факта, че България не е освободена.

Друг момент, който прави къщата по-специална от останалите, са функционалните архитектурни решения. Дворният комплекс се състои от централна жилищна част, пристройка, включваща кухня, перално помещение и слугински блок. Малкият „клюкарник” в източния край на двора е давал визуален контакт с живота на улицата. Модерна за своето време идея е подземният тунел, който свързва избата с улицата.

Историята на фамилия Недкович е свързана с търговията на тъкани. Основен акцент от експозицията на втория етаж е колекцията от копринен кенар и интимно дамско бельо.

Сред богатата колекция от западноевропейска мебел в този дом са представени лични вещи, принадлежали на семейството. Сред тях са раклата на г-жа Харикля (съпруга на Н. Недкович), тоалетната й кутия, ветрило с образа на Фердинанд и оригинално стъклено шише за ликьор, собственост на дъщерята – Елена Недкович.,       

След частичната реставрация, извършена през периода от 1964 до 1969г. от специалистите към Националния институт за паметниците на културата, са ангажирани художник-реставратор Лозинка Койнакова и арх. Димитър Димитров, а години по-късно къщата е обявена за Паметник на културата с категория „национално значение“, архитектурно-художествен вид (1995г.).

След реставрацията на къща „Недкович“ започва да се пише историята на Управление „Старинен Пловдив” (бел. днес Общински институт „Старинен Пловдив“), което е създадено с министерско постановление. Този дом приютява и първия назначен екип на Управлението - Атанас Кръстев (началник управление), арх. Петко Кекеманов и Елена Узунска (главен уредник). С много любов и завидни познания са реставрирани и обзаведени едни от най-емблематичните пловдивски музейни къщи.

И ако през Възраждането в този дом е гостувал големият български писател и поет Иван Вазов, то в по-късни времена се вписва и името на гениалната поетеса Елисавета Багряна. Атанас Кръстев (Начо Културата), известен като покровител и познавач на изкуството на Пловдивската бохема, продължава тази традиция. По негова идея се създават Националните есенни изложби, място, където си дават среща художници от цяла България. С течение на годините къщите в Стария град се превръщат в уникална сцена за моноспектакли, камерни концерти, рецитали и много други събития.

Автор: Антоанета Пердикацева