Аптека "Хипократ" в Стария град

От спицерия до аптека

Публикувана 20.07.2016 10:39

В България през епохата на Възраждането се заражда аптекарската дейност. Преди навлизането на аптечното дело до 1865 г., не е имало сериозни изисквания за създаването на аптека. Ако някой е имал желание и е мислил, че може да се справи, е отварял свое аптечно заведение. Грешките се натрупвали от страна на свободно практикуващите аптекарска дейност с течение на времето. Това било повод да се стигне до предложения за въвеждане на правила. Оттогава само хора, които имат получена медицинска диплома, т.е. са били записвани в "тефтер", имат право да дават лекарства. Свободното предписване на лекарства продължава до 1874 г., когато вече било задължително полагането на медицински изпит на всички свободно практикуващи аптечното дело. Издържалите изпита, получавали позволението за приготвянето на лекарства.

През 1867 г. е отворено медицинско отделение във военномедицинското училище в Цариград. Подготвяли се лекари и аптекари. Подготовката на лекарите била 5 години, а на аптекарите – 3 години, без право за прехвърляне от едната специалност в другата.

През епохата на Възраждането не са много на брой аптеките в страната, около 16 аптеки и 6 ахтарници или спицерии, както и дипломираните лекари. До 1879 г. аптеките в България, които по това време се наричат спицерии, са около 32 броя. На територията на Пловдив в Стария град, живее и работи и д-р Сотир Андониади. Той учи медицина във Виена и няколко години след това работи в Париж. Бил е депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а между 26 януари и 21 април 1883 г. е изпълняващ длъжността – помощник-кмет на Пловдив. В централната част на Стария град е двуетажната му къща. Построена през 1872 г., къщата е сграда, с несиметрично разпределение, на първия етаж на която по това време се помещава и аптеката. Наблизо били и аптеките, медицинските кабинети и домовете на други трима видни лекари от периода - д-р Иван Богоров (през 1866 г.), д-р Рашко Петров (през 1863 г.) и д-р Стоян Чомаков. Последният е завършил Медицинската академия във Флоренция, специализирал във Франция, той прави и първите в Османската империя няколко операции на перфориран хранопровод.

Възрожденската аптека на д-р Сотир Андониади до 1947 година е действаща и най-модерно оборудваната в града за времето си. Днес е една от малкото музейни фармацевтични колекции в страната. Чрез нея се представя фармацевтичната наука и практика в района на Пловдив. Аптечното оборудване е от края на XIX и нач. на XX век - дървени стелажи с орнаменти и дърворезба. Те били доставени от Виена в края на XIX век. По лавиците е подредена вазерията за съхранение на медикаменти, мехлеми и лечебни етерични масла, изработени от кристал и порцелан. Кристалните вазерии са с цвят опал, тюркоаз, изумруд и рубин, както и такива с позлатени орнаменти, пищна украса, позлата и рисунки. Последните са произведени в Берлин през 1890 г. специално за малкото аптеки, които са имали лиценз да произвеждат и доставят лекарства за царското семейство.

От 1981 г. сбирката, дело на пловдивски фармацевти от тогавашното „Фармацевтично дружество“, поместена в къщата на д-р Андониади, е музей. По това време в Пловдив се е състоял и Първият национален симпозиум по история на фармацията в българските земи, посветен на честваната по това време 1300-годишнина от създаването на българската държава.

В аптеката има и малка библиотека, на лавиците й сред книгите се съхранява и първият печатан лекарственик на български език, издаден през 1845 г. в Букурещ. По традиция към нея има и селектирана малка градина с лекарствени растения, които след механична обработка са били използвани като лекове. Според етнографски данни в миналото са използвани над 700 вида билки. Днес се прилагат само около 300 вида, от които най-употребявани са 120.

Ако ви боли гърло и искате сами да приготвите своя цяр чрез инструментариума или желаете да присъствате на демонстрацията, не пропускайте да посетите тематичната сбирка, представена на територията на Стария град, която е част от постоянната експозиция на ОИ „Старинен Пловдив“, на ул. „Съборна  № 16“.           

Литература:

1. Георгиев 1978: Георгиев, В. Първият печатан лекарственик на български език от 1845 и двата ръкописни лекарственици от 1874 г. на Стефан Костадинов от Пазарджик. // ХХVI Международен конгрес по история на медицината. Пловдив, 1978.

2. Петков, З. и Балчев, Вл. 2012, Забравеният град, Пловдив

3. История на медицината и фармацията

4. Сборник статии 1966: Страници из историята на медицината у нас, София, изд. Медицина и физкултура

5. Петкова, Св., 16.02.2009 г., Електронно списание - Литер Нет, № 2, Неволите на тялото в средновековните лековници.

6. Мутафов, Ст., 1992, Българска медицинска иконография, София

7. Спространов, Е. Народни лековници – СбНУ, кн. ХХІІ-ХХІІІ, дял ІІІ, 1906-1907

8. д-р Емануел Мутафов, н.с., Институт за изкуствознание, БАН, Лечебните практики, лекарствата и българската възрожденска интелигенция, Сп. Медицина и Фармация, 5-6, 2002, 28-29 и др. 

 

Автори: Татяна Йорданова, Трендафила Колева