Сринаха „Свети Георги” в Черноземен

Публикувана 17.07.2016 13:52

Църквата „Свети Георги” в пловдивското село Черноземен рухна. Че българската светиня, градена с пот и труд от черноземенци, се нуждае от ремонт, е факт, за който дори Европа се е ангажирала да помогне. Само че отпуснатите от нея 700 000 лв. за възстановяването на храма, биват отказани от Негово Високо Преосвещенство Митрополит Николай с мотив, че парите ще бъдат откраднати.

Социалните мрежи прегряха от коментари по темата. Едни обвиняват дядо Николай в лицемерие, заради донесените мощи на светеца в Митрополитския храм „Света Марина” за празника на църквата, а в същото време храмът с името на Свети Георги е сринат и той отказва средствата за възстановяването му. Други упрекват черноземенци в пасивност и безразличие затова, че не успяват да опазят храма, строен от дедите им. 

„Благодарим на Негово Високо Преосвещенство Митрополит Николай,за оказаното съдействие за отказа на тези 700000 лв.,които спести на европейските данъкоплатци.Днес е празника Света Марина,празника на Пловдивската Метрополия.На службата ще пресъства и Патриарха.Нека се облечат в златните одежди и се правят на светци.АЗ НЕ ИСКАМ ТЕЗИ ХОРА ДА МИ БЪДАТ ВРЪЗКАТА С БОГА.И ОЩЕ НЕЩО,БЛАГОДАРЯ НА ЧЕРНОЗЕМЦИ,НА ПЕШЕХОДНАТА ПЪТЕКА БЪРЗИЧКО СЕ СЪБРАХА ЗА ДА ЗАЩИТАВАТ СОБСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ,А КОГАТО ТРЯБВАШЕ ДА ЗАЩИТЯТ ПАРИТЕ ДАДЕНИ ОТ ЕВРОПА ЗА ХРАМА,СТРОЕН ОТ ДЕДИТЕ ИМ,СЕ ПОДСМИВАХА ПОД МУСТАК И КИБИЧЕХА ПО ПЕЙКИТЕ.” – пише Т.Х.

Като гледам снимките на църквата ме заболя, Храмът не заслужаваше това... Дано Божието наказание ги постигне всички които попречиха за ремонта на Църквата, - отговаря й С.Н.

Jalko, takava hubava carkva!!!!!- коментира И.Т.

Да му е честит празника на Николайчо!!! Е,щастлив ли си сега,че спести на Европа отпуснатите за нашата църква пари с мотива, че ще ги откраднем........- казва М.Т.

Бог забавя но незабравя той не е боже човек а дяволско изчадие за тази църква кървави сълзи ще рони – заявява С.Н.

Jalko....balgarsli xram....??? – пише П.М

ИМА СИЛНА ЕНЕРГИЯ! СТРОЕНА Е С МНОГО МЪКА И ТРУД ОТ НАШИТЕ ДЕДИ ЗА НАС КОИТО НЕ МОЖАХМЕ ДА Я ОПАЗИМ И СЪХРАНИМ! – обобщава С.Н.

Селото се споменава за първи път в един османски джелепски регистър от 1576 г. под името Каратопраклу - т.е.чернозем, поради преобладаващите черноземно-смолни земи в района на селото.Селото е било със смесено население-българи и турци,като в началото на XVIII век в селото се преселва голяма група бежанци от Чипровско, вследствие разгрома на Чипровското въстание от 1688 г.И така българското население взема превес над турското и селото започва да придобива все повече български облик. До 1934 г. село Черноземен се нарича със старото си турско название Каратопрак.[1] По време на османското владичество селото е вакъфски имот-т.е.служило е за издръжка на мюсюлманското духовенство и благотворителни мюсюлмански заведения като: джамии, мектеби (мюсюлмански духовни у-ща), имарети и приюти. По тази причина след Априлското въстание през 1876 е било пощадено и не е имало изстъпления, или кланета спрямо местното християнско население. След Освобождението на България всички местни жители с мюсюлманско вероизповедание се изселват.

Жителите на селото са източноправославни християни.

Единствените обществени институции са Кметсвото и Читалището. В момента читалището е със силно затихнали функции и трудно може да се приеме за обществена институция.

Празникът на селото е всяка година на Гергьовден – 6 май. Местните вярват, че светецът ги закриля, а сега църквата, носеща неговото име, е без шанс да бъде реконструирана.

*коментарите са публикувани без редакторска намеса 

Източник: GustoNews