Ева Галова: Дори въздуха в Пловдив мирише различно!

Публикувана 14.12.2010

Евелина Галова е дъщеря на може би най-известния пловдивски спортен журналист Николай Галов (светла му памет). Тя замести баща си пред микрофона в предаването на радио Веселина „Спортен микрофон“ преди години, а по-късно потърси своя късмет в САЩ. Екипът на gustonews.bg се свърза с нея с молбата да бъде „нашият човек“ отвъд Атлантика и да представи пред пловдивчани живота в САЩ и възможностите за всички младежи, които искат да потърсят късмета си на хиляди километри от дома.

Естествено, първият материал е с нея самата – ето какво каза тя за читателите на gustonews.bg:


- Здравей, Ева, от дълги години отсъстваш от Пловдив - би ли споделила къде си и с какво се занимаваш, откакто се загуби от полезрението на пловдивчани?

- От 13 години съм в САЩ, в щата Джорджия. Градът, в който живеем с моя съпруг и дъщеричката ни, се казва Милиджвил и е малко историческо градче, в което е един от престижните образователни центрове – малък колеж и университет.

Още с пристигането си тук започнах работа в една радиостанция. Занимавам се с организирането на рекламния трафик, с продажба на реклами, с организирането на офиса и какво ли още не... Когато бачкаш в малка радиостанция, носиш 5-6 шапки на главата си, така да се каже. А за да начесвам крастата си за писане и журналистика, пиша материали за един местен американски вестник. Последното, с което се занимавам професионално, е преподаването на уроци по тенис: както частно, така и към тенис клиника в горе-спомениатия колеж.

- Лесно ли се живее в страна като САЩ, или по-скоро ти лесно ли се адаптира с порядките там?

- Животът тук е много улеснен от гледна точка на удобствата – транспорт, магазини, та дори и измитите и нарязани зеленчуци за салати. Трудното в адаптирането, както при мен, така и при доста от българите, които съм наблюдавала през годините, е разликата в манталитета. Тук с теб се отнасят учтиво и любезно – до степен, в която ти е неудобно дори да напсуваш някой пишман-шофьор. Но обратната страна на монетата е, че между американците истински приятелства, както между българи, не съществуват! В края на деня всеки си отива сам вкъщи и каквото било-било. Под повърхностния слой на любезност, американците са студени хора и това беше най-голямото предизвикателство в началото.

Сега имаме кръг приятели – както чужденци, така и американци. Смесването на тези две групи и множеството партита, които Българите организираме, като че ли поотварят очите на местните ни приятели и това прави живота ни много по-интересен.

- Кое кара един млад човек да емигрира на хиляди километри от дома и започне отначало?

- Младостта и оптимизма. Ако сега трябваше да тръгна да се местя, едва ли щях да го направя, а ако го направех, щеше да ми е стотици пъти по-трудно да се адаптирам.

- Какво трябва да притежаваш, за да успееш в САЩ?

- Да знаеш езика, да имаш работни документи и това е. Аз от опит знам, че да си уредиш живота в България е хиляди пъти по-трудно, отколкото в Америка. Тук системата ти помага, а в България се бориш с липсата на правила, на закони, на стабилност. Българина е къде-къде по-умен и способен, отколкото си дава сметка.

- Българската общност в Щатите е голяма – до каква степен нашите сънародници поддържат връзка помежду си?

- В малък град като нашия сме много близки. Събираме се, веселим се, празнуваме заедно. В космополитен полис като Атланта или Ню Йорк е по-различно. Там големината на града и разнообразието на хората не помагат на националните връзки, но и това зависи от желанието. Чувала съм Българи да се заричат да не продумат дума на сънародниците си, а съм чувала и обратното...

- Предполагаме, че ти липсва България и Пловдив - връщаш ли се понякога под тепетата? Виждаш ли се със старите си приятели?

- Пловдив и Черно море ми липсват болезнено! Истинските приятели ми липсват още повече! Когато се прибирам в Пловдив, което става доста по-рядко, отколкото ми се иска, дори въздуха ми мирише по-добре. Главната улица - минавам я многократно всеки ден, за да попивам атмосферата. Стария град, Капана, Гребната база...не ми стигат да ги видя по веднъж. Липсват ми!

- За финал – какво най-много ти липсва там? Какво не успя да вземеш със себе си? И какво е за теб контакта с пловдивчани, който сега възобновяваме заедно?

- Липсват ми близките и приятелите. Преди ми липсваше и българското сирене и киселото мляко, но сега имаме всичко – дори и луканки, правени с месо. Само с ракийката е трудно. Откакто съм в САЩ, започнах да ценя хубавата ракийка, със салатки, с мезенца, и най-вече – с добра компания и сладка приказка.

А контакта с пловдивчани? Незаменим и неповторим! Майнички, така ми липсвате!

Източник: GustoNews